Кино: Дюн

Героична приказка за илюзорния месия

Оценка: 5 от 5

Още от същото: "Задругата на пръстена"

Киното е живо. Като смазващо зрелище в притихнала зала, като колективен сън. Dune на Дени Вилньов, едновременно грандиозен и интимно авторски, връща тази вяра. Два часа и половина на един дъх, с уточнението Part One в надписите.

Опусът на Франк Хърбърт от 1965 г. стигна в България също на части - "Дюн I", като "Библиотека Галактика", №90, 1987 и после "Дюн II" (№100, 1988). Порази с могъщо въображение и собствен митологичен свят, смесващ екология, религия, политическо лицемерие и съдба на човечеството като индивидуална отговорност. Гениални филмови автори са си трошили зъбите в него. Ридли Скот се отдръпва по средата, Алехандро Ходоровски вижда 15-часова сага с Орсън Уелс, Мик Джагър и Салвадор Дали вътре, но така и не успява да сбъдне визията си за историята, Дейвид Линч прави версия през 1984 г. и после, съсипан от критиките (не всички основателни), маха името си от надписите, заменяйки го с анонимното Алън Смити.

Вилньов, с инстинкта за драма и съспенс от "Сикарио" и за футуристична визия от "Първи контакт" (Arrival), е точният човек за Хърбърт. Започва филма с разказан сън на тревожен юноша (Тимоти Шаламе) и пророчество на синеока девойка (Зендая), което го вижда като бъдещия водач на свободните хора.

Галактиката е далечна, годината е 10 191, но качествата "алчност" и "завист" са живи. Атомните оръжия са забранени, важи законът "Не сътворявай машина по подобие на човешкия разум". Вселенската империя зависи от Подправка, даваща сила на този разум да пътува между звездите. Юношата е принц на благороднически род, изпратен на пустинната планета, където единствено "расте" Подправката. Баща му (Оскар Айзък) усеща клопката, майка му (Ребека Фъргюсън) има и дълг към Сестринство на прорицателки. В бягства със звездолети и кинжални боеве момчето ще измине пътя от Пол Атреидски до месията Муад'Диб. А киното - да се надяваме - от онлайн заточението до едно постлокдаун възраждане.

Още от Капитал