Кино: "Февруари"

Елегия за пътя на човека от Камен Калев

"Февруари" се превърна във финалния филм за актьора Иван Налбантов, който почина на 10 май на 80-годишна възраст.
"Февруари" се превърна във финалния филм за актьора Иван Налбантов, който почина на 10 май на 80-годишна възраст.
"Февруари" се превърна във финалния филм за актьора Иван Налбантов, който почина на 10 май на 80-годишна възраст.
"Февруари" се превърна във финалния филм за актьора Иван Налбантов, който почина на 10 май на 80-годишна възраст.
+ + + + + от 5

Още от същото: "Лачените обувки на незнайния воин"

Няма нищо случайно - етикетът "Кан 2020, официална селекция" приляга на четвъртия филм на Камен Калев. Пример за високопоетично, сетивно кино, с трансформиращо до мистика въздействие. Връщане към пулсиращата искреност на "Източни пиеси". Изисква усилие и потапяне от зрителя, без рационални задръжки. Наградата са неизтриваеми образи (на 16 мм лента), звуци и вътрешна музика (Петър Дундаков). Събуждане на собствените ти въпроси от графата "вечни".

Такива филми, едновременно крайно лични и общовалидни, са редки в националните кинематографии и когато сработят, остават следа във времето. У нас го направи Рангел Вълчанов с "Лачените обувки", другаде Параджанов със "Сенките на забравените прадеди", Тарковски с "Огледалото". В тази елитна компания Калев влиза със свой глас и принос.

Историята е на собствения му дядо в три възрасти - момче, младеж и старец. В три глави - "Минало", "Служба" (войнишка, в случая матроска) и "Февруари" (всеки чака своя "февруари", втренчен е в него). Първо е детството до дядото овчар (Христо Димитров), саможив мълчаливец, по-близък до овцете, кучетата, тревите и горските сенки, отколкото до хората. Бунтът на момчето е през любопитство и въображение срещу ежедневната повторяемост на този заземен живот.

Младостта (силен дебют на Кольо Добрев) е време на вписване в дълговете на тази повторяемост - семеен (брак, дете), войнишки. Но висшата самота остава, Петър е по-близо до птиците на войнишкия остров, отколкото до хората. Случва се духовното проглеждане - стихотворението на Борис Христов "Кост от глухарче".

Третата част е философска поема в образи, Петър (с крехкостта на Иван Налбантов) е стигнал хребета на живота. Сам със земята и зимата, но и с "непобедимата светлина на лятото" (по Камю) в себе си. Примирен с неизбежното, но непобеден от него. Калев е със собствения си глас зад кадър, както е зад камерата, монтажа, идеята. Без нота на фалш, слят с филма си, подобно на потъващия в бялата зимна мъгла Петър.

Още от Капитал