Кино: "Страх"

Ивайло Христов с горчив хумор и нежност за (не)приемането на различния

+ + + и ½ от 5

още от същото: "Каръци"

Свободният човек с мнение е чужденец в затворена консервативна общност. В новия авторски филм на Ивайло Христов - забравено село от градски тип до морето и турската граница. Времето е спряло (без пандемия още), телевизорите преливат от "новини" за "нашествие" на бежанци и мигранти. Тревожни репортерки търсят сензация на всяка цена, в селската кръчма манталитетът "Динко" превзема главите на мъжете.

Средата е на разпад и доизживяване, през аскетичната черно-бяла визия на отново перфектния Емил Христов. Чепатият характер в центъра е на силна жена, вдовица около 50, "дива" според мъжките погледи наоколо. Светлана Янчева го изпълва докрай, паралелите с Франсис Макдорманд и "Три билборда извън града" са заслужени. Бивша учителка, сама е от 15 години, морето е взело мъжа й. В разговори със себе си на гроба му, не помни откога не е била щастлива. Единственият й равен по сила на характера мъж е местният шериф (като при Макдона), майорът от граничната застава Бочев (Стоян Бочев). И тази жена на лов в гората за зайци "улавя" Бамба (Майкъл Флеминг), фин и културен лекар от Мали. Тя го прибира. Сближават се несръчно, от човешка нужда за топлина. Селото настръхва в отговор.

Лъсват инстинктите на нетърпимост - невежествени, атавистични. В класиката на Фасбиндер "Страхът изяжда душата" (1974) общността финално прие тъмнокожия съпруг на възрастната германка, защото видя ползата в него. Тук и ползата е абсурдно отхвърлена. Гротесковият хумор се сменя с истинска заплаха (Иван Савов, зловещ като новобогаташа политик). Сблъсъкът става като в уестърн.

"Страх" е достоен филм, но регионално заключен. Бамба остава "външно тяло" в историята, какъвто е той и за селяните. Пасивен и понасящ, повече знак, отколкото жив човек. Висок сюрреалистичен финал отваря перспектива за надрегионален прочит, пропуснат преди това. В него самият Христов се явява с черното бомбе на Естрагон (по Бекет) като "коларя" между два свята - реалния абсурд отсам, невъзможната надежда отвъд.