Кино: "Уестсайдска история"

Ретро мюзикъл със сърце от Стивън Спилбърг

Оценка: 4 от 5

Още от същото: "Роди се звезда".

Оригиналът West Side Story (1961) по бродуейската постановка от 1957 г. е с рекордните за жанра десет оскара, мелодиите на Бърнстейн (America, Maria, Somewhere) отдавна са популярни стандарти. Такива са и текстовете на песните от Стивън Сондхайм и стилизираната хореография на Джеръм Робинс, изпълнена революционно по истински улици. С няколко смели решения Спилбърг дава втори живот на този жанров паметник. Инжектирайки реалност, съвременен нерв и светоусещане в условния свят.

Историята на съвременните Жулиета - Мария, и Ромео - Тони, е пак в следвоенен Ню Йорк, в манхатънски квартал за разчистване, поле на враждуващите момчешки банди на заварените бели и новодошлите латиноси. Парадоксално еднакво бедни и във война за територия, която скоро ще бъде отнета от всички.

В стария филм изкуственото звено бе "бялата принцеса" Натали Ууд в ролята на пуерториканката Мария (с добавен кафяв тен). Сега с отворен кастинг Спилбърг е открил дебютантката на годината, 20-годишната колумбийка Рейчъл Зеглер, с витална смугла хубост и нежен като излъчването си глас. Типажно верният Ансел Елгорт (Baby Driver) e забранената й "бяла" любов Тони. С днешна коректност само испански говорещи актьори са в бандата на латиносите, самият испански е без субтитри, за да не стои подчинено спрямо английския. Добавен е безболезнено (сценарист е написалият "Мюнхен" Тони Кушнър) персонаж на момиче, което се усеща момче, в ролята на "вестител на съдбата" по Шекспир.

Подарък от Спилбърг е връщането с роля и важна помиряваща песен на легендата от оригинала Рита Морено, почти на 90. Ключово за успеха е умението му да създава тотално зрелище без капка театралност, с танцуваща в пространството камера (Януш Камински) и монтаж в синкопа на песните. Които идват естествено - моментен взрив от чувства в реалността на драмата на побеждаващата насилието любов.