Кино: "Най-лошата личност на света"

С усмивка и тъга за смисъла да си жив, норвежкото предложение за "Оскар"

Оценка: 4½ от 5

Още от същото: "Островът на Бергман"

Порасналите деца на милениума получават своя настолен филм с The Worst Person in the World. Интимно кино, опаковано в красива северна меланхолия, пулсиращо с търсещото сърце на главната си героиня Юлия. За ролята откритието Ренате Рейнсве е със "Златната палма" от последния Кан. След няколко прожекции на "Киномания" филмът продължава в малките арт кина.

Дължим го на Йоахим Трир, роден в Дания, учил в Осло и Лондон, по линия на дядо си далечен роднина на едноименника Ларс. Познаваме снимания на английски и със звезди "По-шумно от бомби" (2015). С настоящия филм завършва трилогията с декор Осло, свързващото звено с "Реприз" (2006) и "Осло, 31 август" (2011) е актьорът Андерс Даниелсен Лие, музикант и практикуващ лекар, с централно място в живота на Юлия тук.

Запознаваме се с нея през игрив монтаж на фона на джаз кларинет и песен на Били Холидей, аналогиите с Уди Алън и "Ани Хол" са очевидни.

Юлия е опитващ и несигурен в себе си човек, не довършва нещата. Записва медицина, преминава в психология, разбрала, че душата я интересува повече от тялото, накрая избира фотографията, може би. Като в "Жул и Жим" на Трюфо фактите за нея научаваме през трезв задкадров глас (вероятно възрастната Юлия), разказът е разделен в 12 глави, като в "Да живееш живота си" на Годар.

От състоянието "наблюдател на собствения си живот" и с "поддържаща роля в него" я вади срещата с по-възрастен и успял автор на ъндърграунд комикси (Лие). Но той е прекалено зрял и завършен за нея, следва опит с простодушен и мил барман (Херберт Нордрум). След двамата Юлия открива писателя в себе си с есето "Oral Sex in the Age of #MeToo".

Филмът е и за самоподценяването, както подсказва ироничното заглавие. За търсенето на истината за себе си и мястото в света. Тази истина е изплъзваща се, минава през несигурност, проби и грешки. Светлини и сенки се сменят по изразителното лице на Рейнсве заедно със светлините и сенките на Осло. Точно неудовлетвореността прави нейната Юлия жива.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    glaxo11 avatar :-|
    glaxo11
    • + 2

    Филм , който ме впечатли и изненада с високата си кинематографична класа и майсторство във всичките му компоненти.Гледах го два пъти.Деликатно, но задълбочено изследване на поведението и търсенето на собствената идентичност на главната героиня. Интимно, естествено и поетично, но не мелодраматично или прекалено сдържано.В съвременния сложен социален и морален контекст, но с много човещина и любов. След " Реконструкция" на датчанина Кристофер Бое, това е най-добрия скандинавски филм , който съм гледал последните 20 г. Горещо го препоръчвам! И дано да го гледат съвременните ни пълни с излишно самочувствие, но посредствени и самодоволни кинаджии, които един талантлив, човешки и професионално честен филм не са направили последните 30 г.Да не говорим за актьорите , които или крещят истерично или декламират текстовете , без капка чувсто и влизане в образ. Само просташки или бандитски екшъни, евтини изгъзици за най-грозната страна на живото и ленти за второкласни кинофестивали с герои -маргинали и истории от задния двор, дето в България ги гледат шепа сноби и роднини или публика с пуканки в ръце, без критерии за качество. След "Иван и Александра" на Иван Ничев и "Вампири , таласъми" на Иван Андонов -нищо. Празнота!

    Нередност?
  • 2
    glaxo11 avatar :-|
    glaxo11
    • + 1

    Само да допълня. Тъй като стана дума за скандинавско кино. Наскоро гледах много талантливия римейк на знаменития минисериал "Сцени от един семеен живот"(1973) на Ингмар Бергман (с Лив Улман и Ерланд Юсефсон), направен за HBO, от непознатия ми режисьор Хагай Леви с Джесика Частейн и Оскар Айзък.Превъзходна работа с първокласни актьори. И в Америка понякога се прави добро кино.Особено когато канавата е европейска. Удоволствие и вдъхновение!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал