Кино: "Кими" на Стивън Содърбърг

Стивън Содърбърг с учебен трилър за несигурния днешен свят

Оценка: 4 от 5

Още от същото: "Странични ефекти"

Отивате на ново място и после екраните ви са залети с реклами за него. Колко знаят за нас технологичните гиганти, чийто софтуер ежедневно ползваме? Отговорът на KIMI (по HBO Max) e: всичко. Содърбърг режисира и лично е зад камерата и в монтажа, сценарият без луфтове е на опитния Дейвид Кеп ("Пътят на Карлито", "Паник стая").

Зоуи Кравиц е понасящото и оцеляващо човешко същество в центъра, уязвима и крехка, но с вътрешна сила. Подложена на рационалните страхове отвън (пандемия, тотално следене) и собствените ирационални отвътре (агорафобия, вследствие преживяна травма с насилие). Сянката на глобалната болест, с изолацията и маските, общата параноя на времето са вплетени в драмата.

Нейната Анжела работи за корпорацията, лансирала глобално Kimi, виртуален гласов асистент от рода на Siri и Alexa, но с човешки направлявано (а не от алгоритъм) "проникване" в личността на потребителя. В неговите желания и цялото му ежедневие Kimi е новият "биг брадър". Анжела анализира записите и поправя бъговете в комуникацията му. И подобно на фотографа във "Фотоувеличение" и записващия чиновник в "Разговорът" попада на вероятно убийство. Следите водят към върховете на собствената й корпорация, която праща наемници да ликвидират Анжела.

Содърбърг работи с ефикасността на хирург, трилърът е стремителен и стегнат (само 89 мин.). Усещаме силата на киното като поглъщащ сетивата медиум (гледни точки, ъгли на камерата, монтажни преходи). Погледът ни на зрители е "физически" въвлечен в ставащото. Страхът на Анжела става и наш страх. Рядък пример за чисто кино, със силна история, добра кауза и минимализъм в подхода и средствата. Содърбърг ни въвлича в уж антиутопия, в която се оказва (Google, Facebook и другите), че реално живеем.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал