Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
превод от английски език Надежда Розова, цена 19 лв.
Читатели и критици единодушно определят всяка следваща книга на британския писател Джулиан Барнс като "най-добрата, върхът в кариерата му, лебедовата песен". Тази възхита се повтаря поне от 2011 г., когато беше отличен с "Букър" за "Предчувствие за край". Сред неговите над двадесет книги, има и роман, в който Барнс използва за пример живота на Тодор Живков и тоталитаризма - "Бодливото свинче" (1992). Но Джулиан Барнс пак успя да изненада всички, на 76 години той отново ни доставя интелектуална наслада с романа си "Елизабет Финч", а само преди година бяхме убедени, че след "Мъжът в червеното палто" няма как да напише по-задълбочена, забавна, човеколюбива книга, учебник по история на културата и хуманизма. Ето, че "Елизабет Финч" е именно такава.
С романа си съвременният класик на британската литература ни кани в курс по "Култура и цивилизация", воден от уравновесената и донякъде загадъчна Елизабет Финч. Захване ли се читателят с този курс, трябва да е готов да спори, да бъде предизвикван, да се кара с Барнс и Финч или да клати одобрително глава, да хвърля книгата, да я подхваща отново.
Тук Барнс доразвива тезата си, с която завършва "Мъжът в червеното палто", когато, обиден на англичаните за това, че гласуваха за Брекзит, написа: "Шовинизмът е една от проявите на невежеството." Според Барнс не трябва да се предоверяваме на националните митове, колективната ни памет и история: "За да повярваме в онова, което смятаме, че нашата нация символизира, ние трябва непрекъснато, ежедневно, чрез малки или големи действия и мисли да се заблуждаваме, докато постоянно репетираме своите утешителни приказки преди лягане. Митове за расово и културно превъзходство."
Не се подвеждайте, нито авторът, нито неговата героиня ще размахват пръст и ще поучават читателя, напротив, в традицията на добрата английска литература той е зареден с доза скептицизъм, лека отдалеченост, хумор и е далеч от ниската емоционална интелигентност, която превръща в престрелка размяната на мнения у нас. Твърденията му са подкрепени с изобилие от цитираната литература, препратки, реминисценции и исторически факти.

Преподавателката Финч ни подканя да четем дневниците дори на Хитлер: "Опознай врага си - основно и неопровержимо правило, дори мъртвия враг, защото той нерядко се възражда. А и както е казал един велик писател: "Тези чудовища ни обясняват историята."
Докато Барнс е писал романа, войната в Украйна все още беше немислима, но днес звучи пророчески. Неговите разсъждения са продължение на цяла една линия в творчеството на Барнс - за осмислянето на паметта и историята. Без значение колко се е променил стилът му от постмодерния му роман "Папагалът на Флобер" до днес, червената нишка за историята и преосмислянето й е постоянна: "Защо да очакваме, че колективната ни памет - която наричаме история - е по-безпогрешна отличната ни памет?" Той е убеден, че историята не е инертна и летаргична и не чака да насочим към нея бинокъл, тя е активна, дори я определя като вулканична. Възможно е да избухне и тогава да прозрем какво означава национално лицемерие - като пример за такова дава сънародниците си.
Друга повтаряща се тема в почти всички книги на Барнс, особено след смъртта на съпругата му през 2008 г., е темата за смъртта и скръбта. Затова и някак съвсем логично в романа обичната и боготворена от всички госпожа Финч умира и точно това е моментът, в който романът оживява и се напълва с живот. След кончината й Нийл, на когото е завещала своите дневници, си спомня за нейния интерес към езически император на Рим Юлиан Отстъпник и започва да изследва живота му.
Сериозността не е несъвместима със забавлението, пише Барнс и го доказва с майсторско писане на задълбочен роман, посветен на философията и историята на изкуствата, който същевременно забавлява. Не без помощта и на добрия превод на Надежда Розова, която пое щафетата от Любомир Николов в превеждането на Барнс, на български са излезли вече тринадесет негови книги, всички издадени от "Обсидиан".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход