Кино: "Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта" с Бенедикт Къмбърбач

Зрелищна дигитална гоненица с авторско докосване от Сам Рейми

Оценка: 3 от 5

Още от същото: "Спайдърмен: Няма път към дома"

Снобското заобикаляне на филми като Doctor Strange in the Multiverse of Madness не върви, защото в крайна сметка те са касовите рекордьори на годината и държат бизнеса (или поне Холивуд) жив. Бонусът за комиксово неизкушения зрител е връщането в играта на жанровия майстор Сам Рейми. Гарнираната му с хумор хорър трилогия Evil Dead от 80-те е отдавна класика, трите му "Спайдърмен"-а (2002 - 2007) с Тоби Магуайър направиха супергероите интересни и за възрастни, обраха иронията и добавиха трагедийна романтика във фантастичните сюжети.

Доктор Стивън Стрейндж (Къмбърбач) защитава името си на най-странен персонаж в търговската вселена на Marvel (MCU). Някога бляскав неврохирург в Ню Йорк, катастрофа го превръща във всемогъщ магьосник. Суетно помпозен денди, с поддържана до милиметър прическа, той е загубил любовта на колежката си Кристин (Рейчъл Макадамс) заради супергероичен жест по спасяването на вселената от Танос. Оказва се, една от многото вселени. Множествеността дава шанс на Рейми да сблъска няколко идентичности на Стрейндж с простия въпрос в коя той е най-щастлив.

Новата мисия е спасяването на всички вселени в лицето на тяхната пратеничка, тийнейджърка с емблематичното име Америка. На пътя му застава самата Алена вещица Уанда Максимоф (Елизабет Олсен), възможната награда е върнатата любов на Кристин. Битките са импозантни и изобретателни, с цялата CGI и бюджетна ($200 млн.) мощ на Marvel. Явяват се Отмъстители от минали и бъдещи филми, авторекламата на търговската вселена е под пълна пара.

Печатът на Рейми е в паузите сред дигиталния "шум", в диалозите с двойно дъно на героите очи в очи. Тогава търсенето на "мракописа" и заобикалянето коварствата на "сънебродниците" отстъпват на простия извод, че все пак трябва да си благодарен за вселената, която имаш.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал