Кино: "Рицари на справедливостта" с Мадс Микелсен

Авторска черна комедия с трилър за несигурния ни свят

Кадър от филма "Рицари на справедливостта"
Още от същото: "Седем психопати".

Оценка 4 от 5

Малък голям филм от Дания на предимно писателя и сценарист Андерс Томас Йенсен. Амалгама от жанрове, в която фокусът са характерите, трилърът и горчивият хумор са тяхно продължение. Заглавието Riders of Justice е иронично, супергерои няма. Има обикновени, ранени от живота хора, на които се случват извънредни неща. Представете си "Фарго" на братя Коен в ръцете на Мартин Макдона, поднесено като северна коледна приказка.

Пастор в Талин е обещал на племенницата си колело, но я предупреждава, че нищо в живота не е сигурно. В Копенхаген колелото на 15-годишната Матилде (Андреа Гадеберг) е откраднато. Двете с майка й закъсняват за влака, защото бащата (Мадс Микелсен, различен тук), професионален войник в страна с пясък и хеликоптери, звъни по телефона, че остава на фронта още три месеца. И по-добре според Матилде, "тук щеше да седи и да гледа в една точка в плевнята". Качват се на влак, там анализаторът на вероятности Ото (Николай Каас) отстъпва на майката мястото си до прозореца. Точно тази страна на вагона е пометена при катастрофата в следващия миг. Войникът се връща за утеха на дъщеря си, но самият той има нужда от такава.

Случайност или съдба движат живота, какво е мястото на човека в тази игра, пита филмът. Ото и двамата му смешни приятели, единият с име на сандвич, другият с минати 4000 сеанса терапия, се явяват при скърбящите, за да помогнат. С теория, че катастрофата е предизвикана от зловещата банда "Рицари на справедливостта", за да заличат свидетел. Войникът на Микелсен сменя мъката с импулс за отмъщение, отключва всичките си бойни умения.

Украинско момче, спасено от секс трафик, допълва групата аутсайдери, Матилде е единственият здрав разум в нея. Трилърът е изряден, но моментите на абсурден хумор печелят. Те вървят с паузи на топлота и нежност, открояват човещината в хаоса. Именно тя спасява тези изтерзани души, а не някакъв алгоритъм на съдбата.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал