Кино: "Не!" (Nope) на Джордан Пийл

Авторски трилър за трагедията като зрелище

+ + + + от 5

Още от същото: "Знаци" на Найт Шаямалан

В жадния ни за сензации свят кадрите с катастрофи и травмиращи гледки се осребряват най-бързо. Сега всеки е с камера и може сам да произведе такива кадри.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
+ + + + от 5

Още от същото: "Знаци" на Найт Шаямалан

В жадния ни за сензации свят кадрите с катастрофи и травмиращи гледки се осребряват най-бързо. Сега всеки е с камера и може сам да произведе такива кадри.

Джордан Пийл е съвременният майстор на "социалния хорър". Първите му два филма ("Бягай!, 2017; "Нас", 2019) бяха за вродените страхове и насадените расови предубеждения. Този е за монетизацията на спектакъла на всяка цена (по холивудски), дори когато става дума за надхвърлящо ни зло.

Започва с цитат от Стария завет (Пророк Наума) за стоварването на "забавения" божествен гняв като зрелище. Обектът е семейно ранчо сред пустошта, захранващо с тренирани коне скъпи филми и реклами. Старият му стопанин е пряк потомък на чернокожия жокей от първата раздвижена фотография на Едуард Майбридж, предшественик на киното. На коня си той е пронизан от дошла от небето дребна монета. Мълчаливият му син (Даниел Калуя) и неговата енергична сестра (Кики Палмър) поемат залязващия бизнес. Записващите им камери улавят неподвижен от седмици облак на хоризонта. Нещо или някой чака там горе.

Пийл жонглира с жанровете, през черен хумор и в уестърн среда минава от НЛО параноя в космически хорър. Съспенсът е ефективен, филмът се гледа на ръба на стола. Големият оператор Хойте ван Хойтема ("Интерстелар") работи на широкоекранна лента, вглеждането се отплаща.

Идеите са мащабни колкото и зрелището, някои остават само загатнати. Доколко опитомяването на дивото е желателно. В "зоопарка" на света (и Вселената), може ли човекът, с греховете и алчността си, да е наблюдаваният и жертвата. Пийл работи по учебника на Спилбърг с бавно разкриване обекта на заплаха ("Челюсти"), на финала стига размаха на "Близки срещи от трети вид" в кървав вариант. Древния мит за Медуза става предупреждение - ще бъдем ли изядени от собствения си глад за спектакъл? Не дали, а кога, според Джордан Пийл.

Все още няма коментари
Нов коментар