Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Киноревю | "Рибена кост" на Драгомир Шолев

В третия си игрален филм след "Подслон" и "Прасето", Шолев тръгва от малкото към голямото.

Деян Донков в "Рибена кост"
Оценка: 4 от 5

Режисьор: Драгомир Шолев

С участието на: Деян Донков, Сузи Радичкова, Валентин Андреев - Рафе, Мариана Антонова, Мария Суфиева, Глория Петкова

Времетраене: 105 минути

Още от същото: "Подслон"

Как живеем? Как би трябвало да живеем? Отговорни ли сме за света наоколо? В третия си игрален филм след "Подслон" и "Прасето" започналият като аниматор Шолев тръгва от малкото към голямото. От дребна наглед и рутинна случка в затворения свят на малък къмпинг в края на лятото - тялото на убит делфин е изхвърлено на плажа една ранна утрин. Окото му е отворено като живо, в него се оглеждат съвестите на обитателите, кой доколкото я има.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Оценка: 4 от 5

Режисьор: Драгомир Шолев

С участието на: Деян Донков, Сузи Радичкова, Валентин Андреев - Рафе, Мариана Антонова, Мария Суфиева, Глория Петкова

Времетраене: 105 минути

Още от същото: "Подслон"

Как живеем? Как би трябвало да живеем? Отговорни ли сме за света наоколо? В третия си игрален филм след "Подслон" и "Прасето" започналият като аниматор Шолев тръгва от малкото към голямото. От дребна наглед и рутинна случка в затворения свят на малък къмпинг в края на лятото - тялото на убит делфин е изхвърлено на плажа една ранна утрин. Окото му е отворено като живо, в него се оглеждат съвестите на обитателите, кой доколкото я има.

Филмът е копродукция с Румъния и естетическите преливания са видими. Разван Радулеску, емблематичен сценарист на тамошната "нова вълна" на натурен реализъм ("Смъртта на г-н Лазареску", "4 месеца, 3 седмици, 2 дни") е консултирал драматургията, подписана от Шолев. Режисьорската трактовка обаче е оригинално авторска, фотографското и символното са заедно в кадър. При Шолев средата е артистично обработена, всеки детайл и движение (оператор Ненад Бороевич) са значещи.

Въпросът ребром е приемането на абсурда за нормалност. От страх, конформизъм, малодушие, отказ от отговорност. Окопаване в интереса, в случая докъдето стига сянката на плажния ти чадър. До точката на вътрешния бунт. Отговорникът на плажа (Деян Донков) отказва този път да погребе делфина в горичката отзад. И се изреждат като в театър на абсурда лица от неработещи и самодостатъчни институции - полиция, община, агенции и инспекции, прокурор, който си води журналистка с подготвени въпроси. Общото е, че до един отказват да си свършат работата.

Линията на обществения ступор върви преплетена с десетина малки истории на човешко ниво. Конформизмът, кухите амбиции, псевдоекспертността и егоизмът имат конкретни лица. Тях Шолев следи през хумор и нежност, или с по-остра ирония, когато несъстоятелността е с явен цинизъм. Пример за кино без компромиси - и граждански, и естетически.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 1

    Не са ли способни българските сценаристи да разкажат една смислена история от начало до край, ами навързват няколко историйки, съшити по някакъв произволен начин. Тук има един умрял делфин (даже не се обяснява каква е причината за смъртта!) и около него се разказват някакви историйки за някакви хора, без каквато и да било връзка помежду им и без някакъв мотив за присъствието им. В края на краищата, аз отивам да гледам пълнометражен филм, а не не няколко късометражки. Във всеки случай, ако някой ми зададе простичкия въпрос: за какво се разказва във филма - няма да мога да му разкажа. Ако някой може, нека да опита.

    Нередност?
Нов коментар