Киноревю | "φ1.618" на Теодор Ушев
Авангардна антиутопия за изкуството и властта с Деян Донков и Мартина Апостолова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Режисьор: Теодор Ушев
С участието на Деян Донков, Мартина Апостолова, Герасим Георгиев, Ирмена Чичикова, Васил Дуев, Иво Димчев
Времетраене: 91 минути
Още от същото: "Бащата на яйцето"
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните плановеРежисьор: Теодор Ушев
С участието на Деян Донков, Мартина Апостолова, Герасим Георгиев, Ирмена Чичикова, Васил Дуев, Иво Димчев
Времетраене: 91 минути
Още от същото: "Бащата на яйцето"
Смел филм за смели зрители. Заглавието - математическа пропорция на съвършенството и хармонията - е, разбира се, иронично. Предупреждение за очакващите конвенционален разказ. При Ушев конвенционални неща няма, има концептуални. И в досегашния му път на награждаван аниматор, и преди това като плакатист, график и експериментиращ художник. Стъпил е върху романа "Пумпал" на културолога и философ Владислав Тодоров ("Дзифт"), като всички български препратки са изоставени. Останало е универсалното. Любовта е наградата за простосмъртните.
В далечно бъдеще сме (или в бременно с минало настояще), след "края на историята". На полуостров, населен с "урунгели", мачкани от богати крадци. Под идеология, която се римува с комунизъм. Наложена от същества, постигнали безсмъртие (биотитани, съответно биотитанизъм). Унищожили жената като ненужна, нечувстващи, несънуващи. От бетонна летяща чиния над планината, нам печално известна.
С единствен културен труженик във военизираните редици - Криптон (Деян Донков), той преписва всички земни книги за вечността. Стига до последната книга, забранената, във вид на млада жена (Мартина Апостолова) с изкушаващ ум, Гаргара. Тя доказва, че безсмъртието е бездарно. Гаргара вкарва Криптон в приключение (порастване през познание) по правилата на вълшебната приказка. Наградата е събудената идеална жена (Ирмена Чичикова).
Визията доминира привичния разказ. Централните диалози между Криптон и Гаргара са телепатично и хладно съобщени, като размяна на мисли. Приказката е без ярък антагонист, фюрерът/генералисимус в шинел е само знак. Съпреживяването е отказано. Насладата е във формата, изненадващо четивна. Вплетената графична анимация движи действието като в комикс. Картината (Емил Христов) и музиката (Котарашки и пънкът на "Нови цветя") са с кинематографична плътност. Стиховете на Николай Кънчев ("Сняг" и Богдана Карадочева) стоплят финала. Авангардът на Ушев е със сърце, по границите на игралното кино.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.