Кино | "Шекспир като улично куче" на Валери Йорданов

Високото и низкото се ускоряват и захранват взаимно в големия личен филм на актьора и режисьор Валери Йорданов, отскоро и писател с дебютния си сборник "Гризачи". Той е сценарист и сърежисьор на "Кецове", от който минаха десетина години, но бунтът и гневът му не са изтлели. И Шекспир, и кучетата са на място на улицата на хищния български "преход". Моралната мизерия и лицемерието са още тук.

Филмът действа като вик. Помита с гъстотата и контраста на чувствата. Силово и субективно кино, с клипова динамика и паузи от сурова поезия. С пулсираща визия близо до лицата (оператор Борис Славков) и музика (Калин Николов), която държи за гърлото. Диалогът, а и целият подход на Йорданов, "гризат" изтънчените уши и нагласи. Емоционалният патос и ценностните мишени са като в спектакъла на Морфов "На ръба", чийто афиш се мярва преди сюблимния и жесток финал.

Историята е на Данко (Владислав Стоименов), дете на въпросната "улица", почти на 18, разказва краткия си живот зад кадър. Викат му Шеки, защото знае Шекспир наизуст. Оставен от майка си, сведена до телефонен звън без отговор. До старата си и болна баба, бивша актриса (Меглена Караламбова). Приет като равен син в семейството на негласния крал (Захари Бахаров като от филм на Кустурица) на улицата, включваща циганско гето. В кръвна вярност и в един клас със заварените близнаци, влюбен в сестрата (Елеонора Иванова), пръв приятел с брата (Васил Илиев).