Оскари 2023 | Път на новото и статуетка за "Навални" с Христо Грозев

В "Долби тиътър", с цялата пищност отпреди пандемията и без нелепи инциденти, под сдържания хумор на водещия Джими Кимъл, се чу думата "България". Иначе събитието беше като паралелна вселена, спрямо родния ни филмов опит.

В сюрреалистичното ни време спечели сюрреалистичният микс от жанрове Everything Everywhere All at Once. Имигрантска история със сърце за нуждата от нежност и разбиране в семейството, разказана през източни бойни изкуства и духовита сатира към супергеройските филми. Най-радикалният и със свежи идеи филм на вечерта, от Даниел Шайнерт и Даниел Куон, някога тръгнали от "Сънданс" с наградата за режисура за дебюта им Swiss Army Man (2016), с основен сюжетен гег телесните газове.

Източник: Reuters Преглед на оригинала

В "Всичко навсякъде наведнъж" Мишел Йео от Малайзия е в ролята на собственичка на фалираща квартална пералня и именно с тази роля снощи тя постигна исторически успех. Във филма личи и редкият талант на Ке Куан (със статуетката за поддържаща роля), сам корабен имигрант, с най-трогателното благодарствено слово на вечерта. Независим филм със световен боксофис от над 106 млн. долара и повторен показ в киносалоните, заради мълвата "от уста на уста".

В неговата сянка останаха "нормалните" фаворити от едно друго време, без хаос и турбуленции.

"There goes that dream": списъкът на разочарованите

Стивън Спилбърг си остана с деветте номинации (колкото и Скорсезе) за сагата с печата на това друго време "Семейство Фейбълман". Мишел Уилямс в ролята на майката с независим дух спря на пет номинации без "Оскар" (подобно на Глен Клоуз).

Най-близо до Йео бе Кейт Бланшет за фундаменталното си превъплъщение във волевата диригентка в "Тар", изисквало многомесечни уроци по немски, пиано и дирижиране. Тъжно сключени останаха и веждите на Колин Фарел, стигнал актьорския си връх като детински верен приятел в "Баншите на Инишерин".

Мартин Макдона, авторът на "Баншите на Инишерин", повтори разминаването си с академията от "Три билборда извън града". Особено близо бе ирландецът до приза за оригинален сценарий, засмукан от вихъра на победителя на вечерта.

Източник: Reuters Преглед на оригинала

Така стана и с надеждите на Кери Кондън за поддържаща роля, видяла статуетката в ръцете на Джейми Лий Къртис (първа в дългата й кариера), за данъчната й ревизорка със стоманен поглед, самата сурова реалност във "Всичко навсякъде наведнъж". И с тези на Бари Кеоган и Брендън Глийсън, видели гърба на Ке Куан.

Източник: Reuters

Новите любимци

Брендан Фрейзър стигна до главния мъжки "Оскар" след кариера с пропадания и години на забвение. Направи го за ролята с физическа трансформация (каквито академията традиционно обича) на 300 - килограмов баща в "Китът" на Дарън Аронофски.

Източник: Reuters

Германоезичният "На западния фронт нищо ново" по Ремарк очаквано победи в международната категория. Качествата му бяха подчертани още три пъти с оскари за оператор, художник и композитор. Ехото от движението #MeToo, доминирало предишни години, бе удължено с наградата за адаптиран сценарий за "Жените говорят" на бившата актриса от дете Сара Поли. Но и приглушено с липсата на жена в режисьорската категория (за първи път от 3 години).

За връщане на забравеното усещане за празник допринесоха стегнатото единично водене на Кимъл (прекъснато след 2018 г.). Прочувственото изпълнение на Риана, вдигнало залата на крака, изненадващата поява по черна тениска и прокъсани джинси на Лейди Гага с Hold My Hand от "Топ Гън: Маверик". Филмът на Том Круз, "спасил индустрията" по думите на Спилбърг, бе почетен символично с приза за звук.

Другият "спасител" с над два милиарда от салоните "Аватар: Природата на водата" взе прилягащата му награда за визуални ефекти.

95 - тата "гала" на индустрията, датираща от далечната 1929 г., е в историята. Смелият и новаторски филм спечели. Това парадоксално ще захрани машинарията на същата тази индустрия, работеща (почти винаги) за обратното.

Още информация на oscars.org

Източник: Reuters