С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

22 дек 2006, 0:00, 4502 прочитания

Краят на една епоха "Последното шоу" на Робърт Олтман

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ръчването на почетния "Оскар" тази година беше като епизод от филм на получателя. На сцената излязоха Мерил Стрийп и Лили Томлин, всяка със свой монолог, краят на едната фраза се застъпваше с началото на другата, говорилнята беше като в големия пробив на Олтман в киното "Военно-полева болница" (MASH, 1970). Вече със статуетката в ръка (след 5 неуспешни номинации), кралят на Оff-Холивуд изненадващо призна, че от 10 години е работил с присадено сърце, но го е крил, да не притеснява актьорите си. После добави, че сърцето било на 30-годишна жена, така че Академията очевидно пак е избързала, не е уцелила точно, но той ще се постарае в следващите 40 години да си заработи наградата. С филми като "Дългото сбогуване" (1973), "Нешвил" (1975), "Три жени" (1977), "Играчът (1992), "Пресечки" (1993) и "Госфорд парк" (2001) той отдавна го беше направил.
След оскара Олтман имаше време само за прощалния "Последното шоу" (A Prairie Home Companion, от тази седмица на български екран). На 20 ноември човекът, който не се страхуваше да върви срещу течението на официалното кино и политика в Америка, замина при старото си сърце. С него свърши една епоха.
Олтман вкара в американското кино реалния, нефризиран живот. Измести фокуса от звездите към втория план. Героите му реагираха като обикновени хора, във филмите му атмосферата беше по-важна от правилата на жанра. Олтман трупаше стълпотворения от персонажи, всеки със своята малка история, важна колкото и главното действие. Олтман имаше свободата във всеки момент да спре основния разказ, да тръгне нанякъде в сатирично (по-често) или лирично (по-рядко) отклонение. Използваше много камери, за да улови актьорския момент на истината, прикачваше микрофони и на артистите с малки роли, караше всички да импровизират, накрая събираше парчетата истина тук и там, в обща картина. Актьорите го обичаха като баща и душа на компанията, разказваха, че на неговите снимачни площадки се лее вино, снима се в паузите на партито.
Самото име на Олтман вече е жанр, но пътят до този статут е дълъг. За разлика от други експериментатори той първо минава през прозата на занаята. Роден в Канзас (1925), служи като пилот на бомбардировач в края на войната, снима над 60 учебни филма на индустриални теми, например за самообслужването на бензиностанциите, преди дебюта си "Нарушителите" (The Delinquents, 1957). Филмът минава незабелязано, но не и от един човек - Алфред Хичкок. Той кани Олтман да прави епизоди в тв шоуто му "Хичкок представя", следват 10 години в телевизията (и много серии за Bonanza, Combat и др.), преди научнофантастичната драма Countdown (1968). Когато Джак Уорнър видял заснетия материал, спрял прожекцията с думите: "Този глупак е оставил всички да говорят едновременно", после изгонил режисьора от студията. Било за късмет, Олтман попада на сценарий, отхвърлен от десетина преди него, за група военни хирурзи през Корейската война.
"Военно-полева болница" улавя духа на времето, и досега е най-успешният филм на Олтман, едноименният тв сериал върви три десетилетия. Черната комедия обобщава хипи и контракултурата на 60-те, филмът става говорител на поколението с песимистичния си хуманизъм. Стилът на Олтмън е бунтарски, колкото и идеите му, картината на света във филмите му не е чиста и спретната по холивудски, а с реалните хаос, болка, мръсотия.
Следват две авторски вариации върху стари американски жанрове - уестърнът "Маккейб и Мистър Милър" (1971) и "Дългото сбогуване" по романа на Чандлър. Вторият вбесява литературните пуристи с пренасянето на действието в съвременен Лос Анджелис, с показването на Марлоу (Елиът Гулд) като наивен ексцентрик. Фактически Олтман показва как моралния идеализъм на миналото няма място в егоистичното ново време.
70-те са стихията на Олтман, върхът му е "Нешвил", политическа сатира на кънтри фон, с 24 главни герои и прочутото застъпване в диалога на многото персонажи. Режисьорът кара актьорите сами да напишат песните и да ги изпълнят, Кийт Карадайн дори взема "Оскар" за своята. Легендарният критик на "Ню Йоркър" Полин Кейл нарича филма най-забавната и епична картина на съвременна Америка. Според Олтман страната му живее в едно суетно несвършващо празненство, в чиито ъгли, незабелязани, се случват важните неща - малките човешки драми. В "Бъфало Бил и индианците" (1977) той дръзва да представи американската история като една надута лъжа, дегизирана в услуга на шоуто.
Като единствената голяма фигура встрани от Холивуд Олтман преминава през повечето авторските влияния на европейското кино, има своите Бергманови ("Образи", "Квинет", "Три жени") и Фелиниеви ("Сватба", "Прет-а-порте") периоди. Но преди всичко е себе си. Казваше, че киното е като да строиш замъци от пясък срещу вълните. Твърдеше, че дължи стила си на един филм - "Правилата на играта" на Реноар. Не всичките му неща бяха равностойни, прекара 80-те в телевизията и лутане между ексцентрика и документализъм, но се завърна триумфално с "Играчът" - най-дълбоката сатира на Холивуд и механизмите му от Фицджералд насам. В "Пресечки" Олтман организира виртуозно 9 къси разказа и едно стихотворение на Реймънд Карвър в единна картина на една изнервена Америка на ръба на хилядолетието, отчаяно нуждаеща се от солидарност и любов. Показателно филмът завършва със земетресение.
"Последното шоу" е достоен епиграф на една знакова кариера в правенето на кино извън системата. Радиошоу с реалния си водещ, се събира за последното си излъчване, инвеститори от Тексас са купили театъра им. Усещането за смърт витае, но веселието също тече, музикалните номера са редуват с такива от живота. Отново хаос от съдби, навалица от ексцентрични персонажи. Разказът води частен охранител от Марлоу-тип (Келвин Клайн), той първи забелязва, че в театъра се разхожда истински ангел (Вирджиния Мадсън), някои от артистите я виждат, други не. Мерил Стрийп и Лили Томлин са сестри певици, Линдзи Лоън е отнесената дъщеря на Стрийп, пишеща стихове. Филмът е за крехкостта на живота, ефимерен като едно радиопредаване, за мечтите, които също умират. И за сбогом Робърт Олтман напомня, че човекът е осъден да върви срещу течението, че животът е много неща, случващи се едновременно.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 4785 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 4097 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Апокалипто

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света