Вавилон

Светът е в криза, човекът е уязвим - тогава? Отговорът на Иняриту е спорен, но с виртуозни авторски средства

Накараш ли зрителя да страда, значи филмът е станал - казваше навремето Хичкок. В очертаващия се фаворит на сезона "Вавилон" (Babel) - "Златен глобус" за драма, водещ в предвижданията за "Оскар" за продукция - съветът на маестрото е изпълнен до предела на поносимост. Гърчиш се в стола, виновен колко мъка има по света. Питаш се - бе не съм ли и аз крив с нещо...

Признавам, харесвам различно кино. Разказващо не идеи, а истории. В което хората не са пионки на висш макар и гениален замисъл, а живи съдби. Така например за природата на насилието и израждането на мечтата предпочитам да ми разкажат през конкретната история на семейството на някакъв "Кръстник" или да започнат с "Имало едно време в Америка" и после за четирима приятели гангстери, които животът разделил - отколкото с философски медитации по зададена тема. В случая обаче се налага да потиснем вътрешната съпротива - заради нав­ременността на замисъла, чистотата на изпълнението и кинематографичната виртуозност на "Вавилон".


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове