Вавилон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вавилон

Вавилон

Светът е в криза, човекът е уязвим - тогава? Отговорът на Иняриту е спорен, но с виртуозни авторски средства

Янко ТЕРЗИЕВ
6102 прочитания

Накараш ли зрителя да страда, значи филмът е станал - казваше навремето Хичкок. В очертаващия се фаворит на сезона "Вавилон" (Babel) - "Златен глобус" за драма, водещ в предвижданията за "Оскар" за продукция - съветът на маестрото е изпълнен до предела на поносимост. Гърчиш се в стола, виновен колко мъка има по света. Питаш се - бе не съм ли и аз крив с нещо...

Признавам, харесвам различно кино. Разказващо не идеи, а истории. В което хората не са пионки на висш макар и гениален замисъл, а живи съдби. Така например за природата на насилието и израждането на мечтата предпочитам да ми разкажат през конкретната история на семейството на някакъв "Кръстник" или да започнат с "Имало едно време в Америка" и после за четирима приятели гангстери, които животът разделил - отколкото с философски медитации по зададена тема. В случая обаче се налага да потиснем вътрешната съпротива - заради нав­ременността на замисъла, чистотата на изпълнението и кинематографичната виртуозност на "Вавилон".

Идеята е с библейски пропорции, подсказва я самото заглавие. Тя е авторска, на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту и постоянния му сценарист Гилермо Ариага, завършва трилогията с "Любовта кучка" (Amores Perros) и "21 грама". "Филмът е за това колко сме уязвими и крехки като човешки създания. Че живеем в един много малък свят и всички сме свързани. Когато една връзка прекъсне - прекъсва цялата верига", съобщава директно посланието си Иняриту. После впряга целия си талант (наистина го има в излишък), както и един голям оператор (Родриго Прието) с усет към субективната камера и поетичната визия, в обличането му с човешки истории.

От библията знаем как човекът се възгордял, решил да построи кула, с която да стигне небето. Но господ се разгневил, накарал хората да говорят на различни езици, те спрели да се разбират, спрял и строежът на кулата, угаснала мечтата. "Вавилон" е за същото - за неразбирането, недоверието и предразсъдъците, прекъснали комуникацията между хората. Обричащи ни на самота и безпомощност в един кризисен свят. Под­гонен от тероризъм и войни, разделен от езици, раси, пари и религии. Тогава? Ако си послужим с известния триптих на Гоген - за Иняриту не е важно "Откъде идем", минава покрай "Какво сме", това, което го интересува, е "Къде отиваме".

Както в предишните два филма, имаме кълбо с три сплетени истории, но сега те не скачат във времето, случват се паралелно, в рамките на един ден, като в древните трагедии. В Мароканската пустиня пастир купува ловна карабина, дава я на двамата си синове - полудеца, полумъже - да пазят стадото кози от чакалите. Тя я пробват колко далече стреля, мишената им е туристически автобус, криволичещ долу по планинския път. В същия момент в обикновен американски дом в Южна Калифорния две руси дечица играят около мексиканската си бавачка (Адриана Бараца, номинирана за "Оскар"). Тя така и не намира кой да гледа децата за един ден, докато прескочи до Мексико за сватбата на сина си, взема ги със себе си там, без да каже на родителите им. Самите родители (Брад Пит и Кейт Бланшет) са точно в Мароко заради кризата в брака си и да свикнат със загубата на третото им дете, точно в туристичес­кия автобус, по който се целят пастирчетата. Бланшет спи до прозореца, когато е пронизана с куршум в рамото. В същия момент в Токио се играе волейболен мач между глухонеми момичета. Едно от тях, с големи тъжни очи и издължени бедра (Ринко Кикучи), е обсебено с порастването си и мисълта за първия секс. Между дискотеките и хиленето с приятелки по чайни и дискотеки се терзае от прекъснатата връзка с баща си и скорошното самоубийство на майка си. Именно бащата е ловецът, оставил онази пушка в Мароко след някакво сафари.

Пак тогава, след сватбата в Мексико, бавачката неразумно качва децата за връщане обратно в колата на пияния си и агресивен племенник, американският граничен полицай пък има параноя от нелегални емигранти (вероятно заради грешната политика на Буш?!) и след кошмарно нощно преследване децата са изгубени в пустинята. Пак тогава кръвта на Бланшет продължава да изтича, Пит страда като в никоя роля досега. Няма линейка до затънтеното село, защото междувременно мароканските власти са с предразсъдъци на тема тероризъм в страната им. Пак тогава японското момиче се съблича голо пред младия детектив, дошъл да разследва пътя на пушката, защото междувременно телевизията е направила инцидента в Мароко световна новина...

И така нататък. Не питай защо от няколко възможности винаги се случва най-лошата, за мотиви и причини. Така е решил демиургът режисьор, така излиза крайният пъзел, високата концепция. Въпрос на метод. Според който излиза, че например светът на Чеховите копнеещи самотници се разпада не защото му е дошло времето, от лицемерие, притъпени воли и излинели чувства, а защото някой е забравил заредена една пушка в коридора.

Но да не дълбаем повече, да видим и хубавите неща. Иняриту е рядко добър в създаването на неспокойствие и тревожност чрез камера, монтаж и музика. В нагнетяване на чувствата и съспенс на микрониво - без филмът като цяло да изпадне до мелодрама или трилър. (Не че е лошо...) В извличане на максимума от актьорите, при които и случайният марокански (мексикански и пр.) натуршчик е автентичен и се раздава колкото Брад Пит.

"Вавилон" показва и нещо друго. Един от възможните пътища за оцеляване на киното, като пренасящ изкуство медиум в съвременната среда, претоварена с образи - телевизия, YouTube и интернет, мобилните телефони в джоба - крайни до фанатизъм и манипулативност авторски средства, опаковани като общовалидна и значима граждански идея?!

Е, специално мен трудно ще ме накарат да съчувствам на цялото човечество, мога само до отделния човек. Но тези, които раздават оскарите, май не мислят така...

Накараш ли зрителя да страда, значи филмът е станал - казваше навремето Хичкок. В очертаващия се фаворит на сезона "Вавилон" (Babel) - "Златен глобус" за драма, водещ в предвижданията за "Оскар" за продукция - съветът на маестрото е изпълнен до предела на поносимост. Гърчиш се в стола, виновен колко мъка има по света. Питаш се - бе не съм ли и аз крив с нещо...

Признавам, харесвам различно кино. Разказващо не идеи, а истории. В което хората не са пионки на висш макар и гениален замисъл, а живи съдби. Така например за природата на насилието и израждането на мечтата предпочитам да ми разкажат през конкретната история на семейството на някакъв "Кръстник" или да започнат с "Имало едно време в Америка" и после за четирима приятели гангстери, които животът разделил - отколкото с философски медитации по зададена тема. В случая обаче се налага да потиснем вътрешната съпротива - заради нав­ременността на замисъла, чистотата на изпълнението и кинематографичната виртуозност на "Вавилон".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Anchett

    Филмът е прекрасен.

    Самите похвати, операторските и режисьорските, бягат от клишето и представят паралелните истории в една искрена светлина. Музиката е уникално добре подбрана !!

    Наистина бях исключително очарована от Вавилон. По принцип съм фен на Не-Американско кино. Интариту е гениален. Другите два филма от трилогията са също препоръчителни.

    Обичам детайлите при него. Музиката, подбора на актьорите. При Вавилон имаше една сцена, в която глухонямото момиче отива в някакъв клуб. Тогата настъпва абсолютна тишина. Усещането е потресаващо.

  • 2
    Avatar :-|
    tanyapetrova

    преди да гледам "вавилон", ми споменаха, че прилича на миналогодишния фаворит "сблъсъци". но чак такава прилика не очаквах. филмът не показва абсолютно нищо ново. поредната история за това "колко мъка има по тоя свят". трябва да си задръстен като американските туристи, показани във филма, които се напрягаха дори само от погледа на някой мароканец, за да кажеш, че това е УНИКАЛЕН филм. никой от актьорите не прави впечатление, освен може би лелката мексиканка, детегледачката.

    и да го пропуснете, нищо няма да изпуснете

  • 3
    Avatar :-|
    Kali

    Абсолютно прехвален филм, който разчита повече на технически похвати и операторско майсторство, отколкото на разказа и сюжета, за да въвлече зрителя.

    Посланията са колкото общочовешки, толкова и морализаторски и в крайна сметка дотолкова ти омръзва да ти ги натякват, че накрая просто искаш да свърши цялата тази мъка.

    Загубата е още по-голяма, защото актьорите дават всичко от себе си и има пробясъци във филма (мексиканската сватба, Мароканската пустиня), които ти показват един друг по-честен и по-земен филм. Съжалявам, че не се е получил - ще чакаме следващия, а междувременно може да изгледаме отново "21 грама", там болката наистина те трогва.

  • 4
    Avatar :-|
    Мила

    може ли да задам въпрос към гледалите филма тъй като не разбрах на финала всъщност децата били ли са на сватбата в мексико или беше хипотетично

  • 5
    Avatar :-|
    кики

    е как... баш на купона си бяха

  • 6
    Avatar :-|
    gulliver

    byaha byahaaaaaa - 2 pytu pokazaniya tekefonen razgovor te e zabludil ne6to , to beshe s dr cel

  • 7
    Avatar :-|
    Anchett

    Филмът не е уникален, нито аз съм задръстена като американски турист, Таня. Филмът е направен добре, има не само хубава идея, но и най-вече добро изпълнение. А интерпретацията на филмовото послание може да се разтегне много по-надалече от "мъката по тоя свят".

    Лично мнение споделям. И никого не искам да убеждавам. Но за мен филмът наистина си заслужава да се види.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Smart Коледа"

Кино: "Smart Коледа"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK