"Завръщане" и "Врабците през октомври"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Завръщане" и "Врабците през октомври"

"Завръщане" и "Врабците през октомври"

Алмодовар решава метафизични въпроси като ведра мелодрама, Анри Кулев - местни проблеми отпреди десет години

Янко ТЕРЗИЕВ
4337 прочитания

Медитация, с нежност и опрощение, върху простите смисли в живота. "Завръщане" (Volver) е филм с душа от кадифе, в който се отпускаш, красива хипноза, която искаш да не свършва. Женски скут, майчина пазва. Най-личният филм на Алмодовар, неговият "Амаркорд".

Връщането е в собственото му детство в Ла Манча и после в мадридските предградия. "Лошо възпитание" също беше за детството му, но за травматичната му, "мъжка" половина. Болезнен филм, само с мъже изпълнители, който трудно се издържаше, приехме го като разчистване на лични сметки. Сега заглавието важи и за самия Алмодовар - завръщането е при "женската" струна, пъпната връв и тетивата за борба, нишката на живота.

Първият мъж се появява дълбоко навътре във филма, естествено кисне пред телевизора, гледа мач, пие бира и трупа нездрава похот в погледа. Дотогава като напътстващ ангел Алмодовар с любов е оживил фигурите от детските си спомени - майки, сестри, внучки, дъщери, баби, съседки. Пенелопе Крус (с добавени задни овали) е Раймунда, практична и витална, с дъщеря на 14 (Йохана Кобо), с въпросния мъж на дивана, разведена по-възрастна сестра (Лола Дуеняс), полусляпа, дементирала леля и съседка с добро сърце (Бланка Портийо). В миналото й има тайни с диапазона на древногръцка трагедия - инцести, убийства от справедливост, грехове на бащи. То й стоварва в нов вариант, свързващата нишка е върналата се от гроба й майка (Кармен Маура), трябва да оправя с характер и солидарността на жените около себе си.

Рамката е трагедийна, но Алмодовар я третира с неочаквано за филмографията си мъдро спокойствие, на границата на черния фарс и ведрата мелодрама. Но той трябваше да е направил предишните си филми, за да има право на този. Да е бил екстравагантен ("Матадор"), невротичен ("Жени на ръба..."), гротесков ("Ела, завържи ме"), за да разплете сега големите метафизични въпроси с най-простите средства - делничен реализъм към естествения ход на нещата. Според Алмодовар двигателят на живота е жената. Това, че го ражда, й дава парадоксалното право и да го отнема, защото е оръдието на божествената справедливост. В предишните му филми смъртта беше най-много екзистенциална шега, другото лице на секса. В "Завръщане" вече е приета за част от хармонията, за сянката, без която няма минало и бъдеще.

Като кино "Завръщане" е терапия за сетивата и чувствата. Доминиращият цвят е червеното, цветът на сърцето. Алмодовар винаги държи открехната вратата и за малко сюрреализъм, и за делнична шега. Вятърът и мелниците на Ла Манча присъстват осезаеми, обясняват капката лудост, движеща във важни моменти героините му. Има и гавра с модерната телевизия, както и нарочни цитирания от Хичкок (горните гледни точки, ножът, кръвта) и Висконти (самата Ана Маняни в епизод от "Белисима" в телевизора). Те подсказват опрощаващо, че все пак всичко е само на кино. Но какво кино!

Врабците през октомври

Природата на киното е фотографска - нещата първо са самите себе си в момента на заснемането, после са всичко останало. Една надуваема кукла от сексшоп първо е полиестер и вулгарност, после копнеж по непознатото, ерзац на реалността или каквото се сетите. Това е първият бумеранг, от който трябва да се спасява филмът на Анри Кулев, направен по крайно условните текстове на Станислав Стратиев. Другият бумеранг е, че актуалността на текстовете е от близо десетилетие. Не се спасява - поне във варианта за голям екран. Дано нещата са различни в телевизионния - осем 30-минутни серии за БНТ, излъчването им предстои.

Текстовете са в духа на Стратиевия "Български модел" (1991), селото и обитателите са из неговите "Подробности от пейзажа" (1978), героят е Паскал от "Вавилонска хроника" (2000). Става дума за народопсихологически есета във фейлетонен формат, писани за вестник, събрани в сборник след смъртта на писателя. Стратиев е абсурдист и парадоксалист от надбългарски мащаб, хуманитарист над буквалното, театърът с условната си среда е равностойната му територия. Още филмът на Попзлатев ("Посетени от Господ") подсказа, че в четенето му едно към едно изчезва магичното - метафорите през битовото, националният скепсис, екзистенциалната тъга. Тук Кулев няма вина - че не е загубил талант и кинематографичен усет, показа наскоро с документалния "Душевно". Може би просто канавата, оживяваща прозата на Стратиев, е прекалено деликатна за натурната природа на киното, знам ли...

В свят сме, "където всичко, което не може да бъде, го има". Село на пътя Лондон - Калкута, местният овчар (Валентин Танев) пасе щрауси. На Паскал (Петър Попйорданов) му идва отвътре да издигне националното знаме в двора си, другите се чудят къде му е далаверата. На Деян Донков му е в повече мъжката енергия (защото българските джуджета са най-ниските и българските мъже най-надарените), затова си купува от града гумена жена. После я дава под наем на съселяните си срещу кокошки, пуйки и кози, дворът му заприличва на Ноев ковчег. Паскал не вярва на очевидното, мислител като едноименния философ, въвежда собствени практики като американската целувка. Но как, посред бял ден? - дърпа се жена му (Стефка Янорова).

Селото живее в един вечен петък, 13-и; важното е на съседа да му е зле, месечният баланс на чувствата е: 5 дни мразя, 5 - ненавиждам, 5 - ще го удавя в капка вода... Иначе селото е солидарно в надхитрянето на енергото с байпаси по електромерите; съди масово държавата в Страсбург като поминък; мечтае за чудовище в микроязовира си, за да се прочуе като Лох Нес.

Актьорското ниво е високо, но с видима теат­рална етюдност. Наум Шопов е мъдър ангел, отчаян от повереното му село, Мая Новоселска като местния пияница е цял друг филм. Но нито те, нито скечовият хумор стигат за съшиване на цялото.

Медитация, с нежност и опрощение, върху простите смисли в живота. "Завръщане" (Volver) е филм с душа от кадифе, в който се отпускаш, красива хипноза, която искаш да не свършва. Женски скут, майчина пазва. Най-личният филм на Алмодовар, неговият "Амаркорд".

Връщането е в собственото му детство в Ла Манча и после в мадридските предградия. "Лошо възпитание" също беше за детството му, но за травматичната му, "мъжка" половина. Болезнен филм, само с мъже изпълнители, който трудно се издържаше, приехме го като разчистване на лични сметки. Сега заглавието важи и за самия Алмодовар - завръщането е при "женската" струна, пъпната връв и тетивата за борба, нишката на живота.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.