С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Кино

23 фев 2007, 0:00, 4167 прочитания

премиери "Завръщане" и "Врабците през октомври"

Алмодовар решава метафизични въпроси като ведра мелодрама, Анри Кулев - местни проблеми отпреди десет години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
 Медитация, с нежност и опрощение, върху простите смисли в живота. "Завръщане" (Volver) е филм с душа от кадифе, в който се отпускаш, красива хипноза, която искаш да не свършва. Женски скут, майчина пазва. Най-личният филм на Алмодовар, неговият "Амаркорд".
Връщането е в собственото му детство в Ла Манча и после в мадридските предградия. "Лошо възпитание" също беше за детството му, но за травматичната му, "мъжка" половина. Болезнен филм, само с мъже изпълнители, който трудно се издържаше, приехме го като разчистване на лични сметки. Сега заглавието важи и за самия Алмодовар - завръщането е при "женската" струна, пъпната връв и тетивата за борба, нишката на живота.

Първият мъж се появява дълбоко навътре във филма, естествено кисне пред телевизора, гледа мач, пие бира и трупа нездрава похот в погледа. Дотогава като напътстващ ангел Алмодовар с любов е оживил фигурите от детските си спомени - майки, сестри, внучки, дъщери, баби, съседки. Пенелопе Крус (с добавени задни овали) е Раймунда, практична и витална, с дъщеря на 14 (Йохана Кобо), с въпросния мъж на дивана, разведена по-възрастна сестра (Лола Дуеняс), полусляпа, дементирала леля и съседка с добро сърце (Бланка Портийо). В миналото й има тайни с диапазона на древногръцка трагедия - инцести, убийства от справедливост, грехове на бащи. То й стоварва в нов вариант, свързващата нишка е върналата се от гроба й майка (Кармен Маура), трябва да оправя с характер и солидарността на жените около себе си.


Рамката е трагедийна, но Алмодовар я третира с неочаквано за филмографията си мъдро спокойствие, на границата на черния фарс и ведрата мелодрама. Но той трябваше да е направил предишните си филми, за да има право на този. Да е бил екстравагантен ("Матадор"), невротичен ("Жени на ръба..."), гротесков ("Ела, завържи ме"), за да разплете сега големите метафизични въпроси с най-простите средства - делничен реализъм към естествения ход на нещата. Според Алмодовар двигателят на живота е жената. Това, че го ражда, й дава парадоксалното право и да го отнема, защото е оръдието на божествената справедливост. В предишните му филми смъртта беше най-много екзистенциална шега, другото лице на секса. В "Завръщане" вече е приета за част от хармонията, за сянката, без която няма минало и бъдеще.
Като кино "Завръщане" е терапия за сетивата и чувствата. Доминиращият цвят е червеното, цветът на сърцето. Алмодовар винаги държи открехната вратата и за малко сюрреализъм, и за делнична шега. Вятърът и мелниците на Ла Манча присъстват осезаеми, обясняват капката лудост, движеща във важни моменти героините му. Има и гавра с модерната телевизия, както и нарочни цитирания от Хичкок (горните гледни точки, ножът, кръвта) и Висконти (самата Ана Маняни в епизод от "Белисима" в телевизора). Те подсказват опрощаващо, че все пак всичко е само на кино. Но какво кино!

Врабците през октомври

Природата на киното е фотографска - нещата първо са самите себе си в момента на заснемането, после са всичко останало. Една надуваема кукла от сексшоп първо е полиестер и вулгарност, после копнеж по непознатото, ерзац на реалността или каквото се сетите. Това е първият бумеранг, от който трябва да се спасява филмът на Анри Кулев, направен по крайно условните текстове на Станислав Стратиев. Другият бумеранг е, че актуалността на текстовете е от близо десетилетие. Не се спасява - поне във варианта за голям екран. Дано нещата са различни в телевизионния - осем 30-минутни серии за БНТ, излъчването им предстои.



Текстовете са в духа на Стратиевия "Български модел" (1991), селото и обитателите са из неговите "Подробности от пейзажа" (1978), героят е Паскал от "Вавилонска хроника" (2000). Става дума за народопсихологически есета във фейлетонен формат, писани за вестник, събрани в сборник след смъртта на писателя. Стратиев е абсурдист и парадоксалист от надбългарски мащаб, хуманитарист над буквалното, театърът с условната си среда е равностойната му територия. Още филмът на Попзлатев ("Посетени от Господ") подсказа, че в четенето му едно към едно изчезва магичното - метафорите през битовото, националният скепсис, екзистенциалната тъга. Тук Кулев няма вина - че не е загубил талант и кинематографичен усет, показа наскоро с документалния "Душевно". Може би просто канавата, оживяваща прозата на Стратиев, е прекалено деликатна за натурната природа на киното, знам ли...

В свят сме, "където всичко, което не може да бъде, го има". Село на пътя Лондон - Калкута, местният овчар (Валентин Танев) пасе щрауси. На Паскал (Петър Попйорданов) му идва отвътре да издигне националното знаме в двора си, другите се чудят къде му е далаверата. На Деян Донков му е в повече мъжката енергия (защото българските джуджета са най-ниските и българските мъже най-надарените), затова си купува от града гумена жена. После я дава под наем на съселяните си срещу кокошки, пуйки и кози, дворът му заприличва на Ноев ковчег. Паскал не вярва на очевидното, мислител като едноименния философ, въвежда собствени практики като американската целувка. Но как, посред бял ден? - дърпа се жена му (Стефка Янорова).

Селото живее в един вечен петък, 13-и; важното е на съседа да му е зле, месечният баланс на чувствата е: 5 дни мразя, 5 - ненавиждам, 5 - ще го удавя в капка вода... Иначе селото е солидарно в надхитрянето на енергото с байпаси по електромерите; съди масово държавата в Страсбург като поминък; мечтае за чудовище в микроязовира си, за да се прочуе като Лох Нес.
Актьорското ниво е високо, но с видима теат­рална етюдност. Наум Шопов е мъдър ангел, отчаян от повереното му село, Мая Новоселска като местния пияница е цял друг филм. Но нито те, нито скечовият хумор стигат за съшиване на цялото.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 5802 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 5008 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Берлински кинодневник

Из записките на филмовия критик

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10