Берлински кинодневник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Берлински кинодневник

Берлински кинодневник

Из записките на филмовия критик

2180 прочитания

Винаги, когато през февруари съм на "Берлинале", наред с десетките прожекции, пресконференции, професионални срещи в съзнанието ми работи една друга директория, която трупа в отделен файл паралелни събития, любопитни факти, случайни детайли. И така допис­вам своя Берлински кинодневник с по 10 дни всяка година.

7 февруари

Летя за Германия за първи път, откакто сме европейци. На летище "Тегел" решавам да пробвам немския граничен полицай, нарочно се нареждам на опашката Non EU Citizens и му подавам българската си лична карта. Той я пъха в компютъра и след секунда любезно усмихнат ми я връща с думите ОК, willkommen! Поемам я с достолепна гордост на новоприет еврогражданин. Но в същия миг си припомням убийствените опашки за визи пред немското посолство (преди Шенген) в студените зимни нощи, когато не знаех ще стигна ли до Берлинале или някой чиновник ще ме задраска. Е, сега е друго, но инстинктът умира бавно - напипвам в джоба си стария международен паспорт, дето съм го приготвил (като условен рефлекс) за всеки случай. Не се налага да го използвам, слава богу.

8 февруари

Започва фестивалната програма и се изсипват звезди от първа величина, иначе недостъпни от кориците на лъскавите списания, сега на една ръка разстояние по червената пътека пред "Берлинале палас". Феновете блокират площад "Потсдамер плац", полицията предвидливо прави отцепление часове по-рано, а фоторепортерите се катерят на своите преносими стълбички за по-добра гледна точка. Вечерта на откриването почти непознатата френска актриса Марион Котиар (която после се оказа, че играе блестящо драматичния живот на Едит Пиаф в дълъг възрастов диапазон от 19 до 47 години, при това с много сложен психологически релеф), не предизвиква чак такава еуфория и остава малко в сянката на Жерар Депардийо. Но след това се зареждат: Кейт Бланшет (с 2 участия - в "Добрият германец" и в "Бележки по един скандал"); Робърт де Ниро (като актьор и режисьор на филма си "Добрият пастир"); Мат Деймън, Стив Бушеми, Шарън Стоун и Ричард Гиър (които направиха импровизиран концерт – тя като певица, той на рояла), Антонио Бандерас (и той като актьор и режисьор), вечната Лорин Бакол. Не по-малко представителна е кохортата на европейските звезди начело с Джуди Денч, Шарлот Рамплинг, Емануел Беар, Джозеф Файнс, Джули Делпи (и тя като режисьор). Някъде между тях е законодателят на висшата мода, дизайнер и естетски фотограф Карл Лагерфелд - специален гост и герой на документален филм за него. Мен обаче повече ме респектира отборът на големите режисьори, истинско удоволствие е да чуеш в залата за пресконференции умните и елегантни думи на майстори като ветераните Клинт Истууд и Жак Ривет, остроумието на Иржи Менцел, точните реплики на Стивън Содърбърг, афоризмите на Пол Шрейдър (председател на международното жури). Фестивал с такъв потенциал от имена и участници винаги е магнит за продуценти, търгов­ци, дистрибутори, да не говорим за хилядите зрители.

10 февруари

Прозорецът на хотела ми гледа към огромно запустяло поле точно в центъра на Берлин, на около 300 метра са супермодерните небостъргачи на "Даймлер - Крайслер", "Сони център", Hyatt хотел. До миналия февруари, 60 години след войната, на това място все още стоеше планина от разрушения. Сега огромен постер показва силуета на бъдещия Евроцентър, който ще се строи тук. В туристическите справочници мястото официално е наречено "Територия на терора". Тръпки ме побиват всеки път, когато минавам покрай запазените подземия на Гестапо (сега музейна експозиция на открито). По ирония на историята – буквално на два метра от зловещите мазета е запазена част от Стената, върху която пък са разстрелвани неуспели бегълци от комунистическия режим. Хубаво е, че Германия пази тези символи редом, като сиамски близнаци на историческата истина.

11 февруари

Първата сутрешна прожекция е на италианския филм "В моя памет" на младия режисьор Северио Костанцо. От анотацията знам, че това е претоварена психологическа драма за усилията на млад мъж да намери себе си, като по пътя към потребната му хармония попада в католически манастир. Сгъстеният теософски диспут не ме интересува чак толкова, но подтичвам по мразовитата улица заради нашия Христо Живков, който играе главната роля и вече е много търсен европейски актьор. С над 10 филма в Италия, снимал се е при Ермано Олми в "Занаятът на оръжията", беше апостол Йоан в "Страстите Христови" на Мел Гибсън – въобще повече от изгряваща звезда. Новият му филм е сериозен и задълбочен, но и малко банален, такива сме гледали доста. Христо обаче си върши работата прекрасно и стои великолепно на екрана. След пресконференцията разговаряме кратко (познаваме се, преподавал съм му в НАТФИЗ), а италианските журналисти завиждат, че не могат да се доберат до него. Да завиждат – ние, сънародниците европейци, така си общуваме в Берлин!

12 февруари

В конкурса се върти белгийско-британската копродукция "Ирина Палм" на Сам Гарбарски. Филмът веднага става зрителски хит и въодушевява залата. Възрастна жена трябва да намери пари за лечение на своя внук. И с цялата наивност на скромната си биография, без да знае къде е попаднала, се хваща на работа в секс клуб в Сохо – място за особени "ръчни услуги" на клиентите през дупка в стената. Оказва се невероятно даровита в този нов занаят и печели добри пари. Великолепна драма с горчив хумор за оцеляването на малкия човек! След "Време за мъже" британското кино отново доказва, че се интересува от своите зрители и без да прави художествени компромиси, намира успешната формула на баланса. Има какво да "купим" от този филм – не занаята на героинята, а модела кино. Впрочем актрисата Мариан Фейтфул е истинска поп звезда още през 60-те и близка приятелка на легендарните "Ролинг Стоунс".

13 февруари

Въпреки фаталната дата, днес ми върви – имам късмет да видя великолепния немски филм "Животът на другите" на дебютанта Флориан Хенкел фон Донерсмарк. Умна, дълбока и същевременно елегантно построена пост-ЩАЗИ драма за бивш агент – доносник, живял с живота на тези, които шпионирал, и така се разминал със своя. Филмът има 2 милиона и 200 хиляди зрители само в Германия, 7 национални награди "Лола", 3 отличия от Европейската филмова академия и е най-вероятният носител на чуждоезичния "Оскар". Немското кино е в безспорен подем, правят великолепни филми (припомнете си поне "Сбогом, Ленин" на Волфганг Бекер), връщат хората в залите. За това си мисля, докато се прибирам по обичайния маршрут към хотела. До S-бан станцията "Менделсон – Бартолди" стои малък бронзов бюст на знаменития "сватбен" композитор. Малък, малък, ама поне десет кила чист бронз. От шест години минавам всеки февруари покрай него, а той все така си стои денем и нощем и няма кой да го отнесе. Е, не ги разбирам тия хора – хем правят добри филми, хем не пипат бронза! Отваря ми се много мислене...

14 февруари

Очаквани от всички, братя Тавиани обаче не се появяват. Медиите раздухват предварително филма им "Чифликът на чучулигите" (за арменския геноцид в Турция през 1915), градират напрежението за очаквани протести на турската общност в Берлин. Усеща се особена атмосфера, отменят обявената пресконференция. В крайна сметка всичко минава спокойно (режисьорите въобще не пристигат в Берлин), ала уви, по-същественото е, че филмът се оказва тезисен и художествено слаб. С две думи - язък за барута! Сниман е изцяло у нас (Стария Пловдив, Белоградчишките скали), с много наши актьори в поддържащите роли (Христо Шопов, Христо Живков, Стефан Данаилов, Асен Блатечки, Ицко Финци като стар арменец, Васил Михайлов и други). Колеги – журналисти и от Турция, и от Армения, са единодушни, че филмът не е станал са еднакво критични - за толкова деликатен и болезнен исторически проблем не бива да се прави слаб филм! И всеки продължава да си гледа работата в пресцентъра.

16 февруари

Отново българин на екрана! Е, филмът не е наш (тази година "Берлинале" съвсем ни заобиколи), но Иван Бърнев прави великолепна роля в лентата на чешкия майстор Иржи Менцел "Обслужвах английския крал". Това е изстрадана от режисьора екранизация по романа на Бохумил Храбъл, с когото Менцел създаде шедьоврите си "Строго охранявани влакове" ("Оскар" 1966) и "Чучулиги на конец" (сниман още през 1969, триумфира чак след падането на Стената със "Златна мечка" на Берлинале 1990). Новият му филм е остроумен разказ за един малък човек, който мечтае от келнер да стане собственик на хотел. И така от 30-те години, през нацизма и комунизма, до соц затвора, в който прекарва 15 години (всеки лежи толкова, колкото милиони са му национализирани). Тогава Иван Бърнев е заменен с друг актьор и от затвора излиза чешкият му колега Олдржих Кайзер – негов по-възрастен двойник. Филмът се превръща във втори зрителски фаворит след "Ирина Палм", ала журито го подминава без внимание. Добре поне, че моите колеги от ФИПРЕССИ му дават наградата на критиката. Тя е достатъчно престижна и напълно заслужена за Менцел.

На 17 февруари вече летя обратно. Новото софийско летище наистина изглежда по европейски, не усещам разлика във фоайето. Но само докато вляза в града – дупките по пътя ми припомнят къде съм, а кофите с боклук ме отрезвяват съвсем. Сбогом, Берлинале!

Винаги, когато през февруари съм на "Берлинале", наред с десетките прожекции, пресконференции, професионални срещи в съзнанието ми работи една друга директория, която трупа в отделен файл паралелни събития, любопитни факти, случайни детайли. И така допис­вам своя Берлински кинодневник с по 10 дни всяка година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    неутрален

    Sorry, но статията е скучновата, а темата не го предполага, което прави скучността още по-странна ?!

  • 2
    Avatar :-|
    читател

    Да се чуди човек на този Б. Манов - какво общо има с изкуството наречено кино ?

    "Който няма нищо общо с изкуството - да няма нищо общо с изкуството."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.