С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

16 апр 2007, 12:39, 2560 прочитания

Премиера на документалния филм на Елка Николова в Музея за модерно изкуство. Сред публиката като обикновен зрител беше и Джордж Сорос Бинка. Да разкажеш приказка за мълчанието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Разположен в центъра на Манхатън, МоМА се смята за един от най-забележителните музеи за съвременно изкуство. Във филмовата му програма често включват творби на режисьори, чиито филми са слабо познати в САЩ. В началото на април в музея беше показан документалният филм на Елка Николова "Бинка. Да разкажеш приказка за мълчанието" (2006), а след него и игралния на Бинка Желязкова "А бяхме млади" (1961).
Чарлз Силвър е куратор във филмовия отдел на МоМА и е ангажиран с прожекциите на двата български филма. Той каза пред "Капитал Light", че МоМА има във филмовата си колекция около 50 български заглавия, по-голямата част - кратки анимационни филми. Епизодично тези филми се прожектират в музея и са достъпни за критици и за студенти. Г-н Силвър оценява усилията на Елка и качествата на филма й за Бинка Желязкова. "От него, казва той, повече хора в САЩ ще научат за творчеството на тази значима българска режисьорка. Затова МоМА реши да включи в редовната си програма прожекциите и на двата филма в три поредни дни."
На вечерните прожекции на 4 и 5 април присъстваха по около стотина човека. Макар че сред аудиторията имаше и българи, преобладаващото мнозинство бяха американци.

Сред присъстващите на прожекцията на 5 април бе и милиардерът Джордж Сорос, съпроводен от много красива и също толкова млада русокоса жена. Сорос и спътницата му изгледаха документалния филм на Елка. Г-н Сорос изрази съжаление, че не може да остане за "А бяхме млади" поради важен ангажимент.
Light: Какво е впечатлението ви от филма?
Сорос: Ясно е, че това е филм за трагедията да си интелектуалец при комунистически режим, да мислиш самостоятелно.
Light: Приписва ви се значителна роля за политическите промени в Източна Европа. Според вас как стоят нещата в България сега в сравнение с времето, когато фондацията ви "Отворено общество" започна да функционира там?
Сорос: Не всички са доволни, хората доста се оплакват, материалните условия не са се подобрили, но поне са свободни.
Light: Може ли да се каже, че хората в България сега са по-щастливи, отколкото при комунизма?
Сорос: Не е задължително, не съм сигурен. Сега - може би. Но преди две, преди пет години, да кажем, хората бяха още по-разочаровани: трудности, несигурност...

Между двете прожекции Елка Николова отговаряше на въпроси от публиката. Очевидно е, че филми от България се възприемат тук по-скоро като екзотичен културен елемент, за България хората знаят малко или почти нищо. Моето лично усещане е, че сега, през 2007 г., те знаят по-малко, отколкото примерно през март 1992 г., когато разпитвах минувачи по улиците на Манхатън за България. Присъстващите на прожекциите в МоМА питат дали сега, когато вече няма цензура, младите хора в България биха отишли да гледат филмите на Бинка Желязкова? Елка дипломатично се опитва да избегне пряк отговор, а и как иначе да постъпи?
Марион-Криста Рамирец, германка, живееща в Ню Йорк, беше впечатлена от "А бяхме млади" и поздрави Елка за куража й да представи филма в Ню Йорк. За мен това също бе първо гледане на "А бяхме млади". Трудно ми беше да си представя, че нещо подобно е могло да бъде заснето в България през далечната 1960 г. Алегоричните светлинни кръгове по паважа от фенерчетата на двамата главни герои, драматичното спускане в близък план на инвалидната количка с момичето в нея по нанадолнището и неизбежната катастрофа. Промяната от негатив към позитив и обратно в скупчените над момичето лица в последните мигове на угасващия й живот. Сега подобни трикове са познати, но по времето, когато Бинка Желязкова е заснела кадрите, са оставали поне 4-5 години преди Жан Люк Годар и другите от френската нова вълна да опитат същото.
Копието на филма, притежавано от МоМА, е с много добро техническо качество, черно-белите изображения изплуват на екрана в пълна гама от нюанси, звукът е чист, Георги Георгиев- Гец - млад. Това е един от няколкото филма, които България е предоставила на МоМА през 1981 г., около кампанията за 1300-годишнината от основаването на държавата.
Когато гледаш двата филма един след друг - първо, документалния на Елка, а след това игралния на Бинка - няма как да не забележиш и огромния технически напредък. Със средна по параметри съвременна видеокамера Елка с лекота постига качество на изображението, за което Бинка не е могла и да мечтае.
Сега, когато характерното за първите години на прехода инстинктивно отхвърляне на всичко, свързано с комунистическа идеология, е отстъпило място на апатия и цинизъм, възприемането на филм като "А бяхме млади" може да е значително по-безпристрастно. Не е трудно зад външната, доста тънка между другото идеологическа фасада, да се усетят универсалните, общочовешки стремежи. Става дума за онова, което винаги е вълнувало хората в България или в Холивуд, на български или на суахили - какво е приятелството, защо любовта осмисля живота ни, колко силни сме, когато отстояваме това, в което истински вярваме.
Когато Елка за пръв път ми спомена за намерението си да прави филм за Бинка Желязкова, на мен ми прозвуча като абсурд. Трябва да е било някъде скоро след 11 септември 2001. Посърнал от катастрофата, Ню Йорк се беше затворил в тежка зимна черупка. Елка, току-що дипломирала се по кинорежисура от The New School University, шиеше костюми за някаква филмова продукция, пиехме с нея и нейна приятелка по чаша "Кианти" в италиански ресторант, недалеч от мястото, където бяха паднали кулите. Манхатън и Бинка? Не ми се връзваше.
Сега, когато крайният продукт е вече на екрана, виждам, че замисълът е успял, филмът на Елка определено подръпва емоционални струни. И представя един забележителен творец в българската култура, без да натрапва на зрителя неизбежния за епохата идеологически елемент. Бинка е едно от редките изключения, когато известният персонаж печели в битката с вятърните мелници. С такова впечатление останах след двете прожекции в МоМА и след разговорите и реакциите на американската публика.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Летен екран Летен екран

На кино през ваканцията - от Том Круз до АББА и Мечо Пух

7 юли 2018, 55000 прочитания

Кино: "Убийството на свещения елен" 2 Кино: "Убийството на свещения елен"

Колин Фарел и Никол Кидман в гръцки арт филм, сниман в Синсинати

15 юни 2018, 31288 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Греховните удоволствия на Франк Милър

Данък "Добра заплата"

Максималният осигурителен праг нараства с 15% до 3 хил. лв., което ще удари работещите в ИТ сектора

Кои са горещите ICO на есента

Няколко интересни проекта, които ще се опитат да съберат десетки милиони чрез блокчейн технологията

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Иън Макюън, писател: Властта все повече валидизира насилието

Макюън, един от големите белетристи в съвременната литература, е гост на фестивала Cinelibri

Какво ново в съвременното изкуство

Новите изложби, интересните автори и важните събития - какво да знаем и къде да отидем

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете