С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

16 апр 2007, 12:39, 2795 прочитания

Премиера на документалния филм на Елка Николова в Музея за модерно изкуство. Сред публиката като обикновен зрител беше и Джордж Сорос Бинка. Да разкажеш приказка за мълчанието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Разположен в центъра на Манхатън, МоМА се смята за един от най-забележителните музеи за съвременно изкуство. Във филмовата му програма често включват творби на режисьори, чиито филми са слабо познати в САЩ. В началото на април в музея беше показан документалният филм на Елка Николова "Бинка. Да разкажеш приказка за мълчанието" (2006), а след него и игралния на Бинка Желязкова "А бяхме млади" (1961).
Чарлз Силвър е куратор във филмовия отдел на МоМА и е ангажиран с прожекциите на двата български филма. Той каза пред "Капитал Light", че МоМА има във филмовата си колекция около 50 български заглавия, по-голямата част - кратки анимационни филми. Епизодично тези филми се прожектират в музея и са достъпни за критици и за студенти. Г-н Силвър оценява усилията на Елка и качествата на филма й за Бинка Желязкова. "От него, казва той, повече хора в САЩ ще научат за творчеството на тази значима българска режисьорка. Затова МоМА реши да включи в редовната си програма прожекциите и на двата филма в три поредни дни."
На вечерните прожекции на 4 и 5 април присъстваха по около стотина човека. Макар че сред аудиторията имаше и българи, преобладаващото мнозинство бяха американци.

Сред присъстващите на прожекцията на 5 април бе и милиардерът Джордж Сорос, съпроводен от много красива и също толкова млада русокоса жена. Сорос и спътницата му изгледаха документалния филм на Елка. Г-н Сорос изрази съжаление, че не може да остане за "А бяхме млади" поради важен ангажимент.
Light: Какво е впечатлението ви от филма?
Сорос: Ясно е, че това е филм за трагедията да си интелектуалец при комунистически режим, да мислиш самостоятелно.
Light: Приписва ви се значителна роля за политическите промени в Източна Европа. Според вас как стоят нещата в България сега в сравнение с времето, когато фондацията ви "Отворено общество" започна да функционира там?
Сорос: Не всички са доволни, хората доста се оплакват, материалните условия не са се подобрили, но поне са свободни.
Light: Може ли да се каже, че хората в България сега са по-щастливи, отколкото при комунизма?
Сорос: Не е задължително, не съм сигурен. Сега - може би. Но преди две, преди пет години, да кажем, хората бяха още по-разочаровани: трудности, несигурност...


Между двете прожекции Елка Николова отговаряше на въпроси от публиката. Очевидно е, че филми от България се възприемат тук по-скоро като екзотичен културен елемент, за България хората знаят малко или почти нищо. Моето лично усещане е, че сега, през 2007 г., те знаят по-малко, отколкото примерно през март 1992 г., когато разпитвах минувачи по улиците на Манхатън за България. Присъстващите на прожекциите в МоМА питат дали сега, когато вече няма цензура, младите хора в България биха отишли да гледат филмите на Бинка Желязкова? Елка дипломатично се опитва да избегне пряк отговор, а и как иначе да постъпи?
Марион-Криста Рамирец, германка, живееща в Ню Йорк, беше впечатлена от "А бяхме млади" и поздрави Елка за куража й да представи филма в Ню Йорк. За мен това също бе първо гледане на "А бяхме млади". Трудно ми беше да си представя, че нещо подобно е могло да бъде заснето в България през далечната 1960 г. Алегоричните светлинни кръгове по паважа от фенерчетата на двамата главни герои, драматичното спускане в близък план на инвалидната количка с момичето в нея по нанадолнището и неизбежната катастрофа. Промяната от негатив към позитив и обратно в скупчените над момичето лица в последните мигове на угасващия й живот. Сега подобни трикове са познати, но по времето, когато Бинка Желязкова е заснела кадрите, са оставали поне 4-5 години преди Жан Люк Годар и другите от френската нова вълна да опитат същото.
Копието на филма, притежавано от МоМА, е с много добро техническо качество, черно-белите изображения изплуват на екрана в пълна гама от нюанси, звукът е чист, Георги Георгиев- Гец - млад. Това е един от няколкото филма, които България е предоставила на МоМА през 1981 г., около кампанията за 1300-годишнината от основаването на държавата.
Когато гледаш двата филма един след друг - първо, документалния на Елка, а след това игралния на Бинка - няма как да не забележиш и огромния технически напредък. Със средна по параметри съвременна видеокамера Елка с лекота постига качество на изображението, за което Бинка не е могла и да мечтае.
Сега, когато характерното за първите години на прехода инстинктивно отхвърляне на всичко, свързано с комунистическа идеология, е отстъпило място на апатия и цинизъм, възприемането на филм като "А бяхме млади" може да е значително по-безпристрастно. Не е трудно зад външната, доста тънка между другото идеологическа фасада, да се усетят универсалните, общочовешки стремежи. Става дума за онова, което винаги е вълнувало хората в България или в Холивуд, на български или на суахили - какво е приятелството, защо любовта осмисля живота ни, колко силни сме, когато отстояваме това, в което истински вярваме.
Когато Елка за пръв път ми спомена за намерението си да прави филм за Бинка Желязкова, на мен ми прозвуча като абсурд. Трябва да е било някъде скоро след 11 септември 2001. Посърнал от катастрофата, Ню Йорк се беше затворил в тежка зимна черупка. Елка, току-що дипломирала се по кинорежисура от The New School University, шиеше костюми за някаква филмова продукция, пиехме с нея и нейна приятелка по чаша "Кианти" в италиански ресторант, недалеч от мястото, където бяха паднали кулите. Манхатън и Бинка? Не ми се връзваше.
Сега, когато крайният продукт е вече на екрана, виждам, че замисълът е успял, филмът на Елка определено подръпва емоционални струни. И представя един забележителен творец в българската култура, без да натрапва на зрителя неизбежния за епохата идеологически елемент. Бинка е едно от редките изключения, когато известният персонаж печели в битката с вятърните мелници. С такова впечатление останах след двете прожекции в МоМА и след разговорите и реакциите на американската публика.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 3895 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 2796 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Греховните удоволствия на Франк Милър

Лошото момче на Европа иска да даде пример

Предизвикателното поведение на унгарския премиер Виктор Орбан показва началото нов етап от конфронтацията му с Брюксел

Спокойствие на жилищния пазар след години на ръст

Търсенето и предлагането започват да се изравняват, което спира поскъпването на апартаментите в София

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Мисис Василева

Дългогодишната преводачка от английски език Иглика Василева за това как се променя работата ѝ през десетилетията

Ново място: "Такотека"

Появата на мястото е първа стъпка към дългоочакваното навлизане на мексиканската кухня в София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, "Еврохолд" ще търси 156 млн. лв. през борсата, хотел "България" няма да се надстроява, сливане на пазара на пропан-бутан

Емисия

DAILY @7AM // 20.03.2019 Прочетете