Кино

Оригиналният филм става хит заради уловения дух на 80-те (нещо като рециклирани 60-те, но с повече цинизъм, кич и нов ритъм, диското). В него например Пиа Задора, тогавашната старлетка от кориците на "Плейбой", чете програмното стихотворение на Алън Гинсбърг Howl, а режисьорът Джон Уотърс (Алмодовар на онова време) търси поп културната сатира със средствата на авторското кино. Сега Уотърс и Задора са почетени с епизодични появявания, но останалото е пищен и захаросан Холивуд, с, вярно, близки до съвършенството танцувални и музикални номера. Расовото послание е директно до инфантилност - черните учат белите да се движат, да "освободят" телата си; обратно, добрите бели ще им помогнат да прогледнат за правата си, да се освободят истински. Ценното в "Лак за коса" е бродуейският размах на постановката, старомодната театралност. Камерата е статична, номерата са проследени в тяхната продължителност, без силови монтажи като при Баз Лурман в "Мулен руж" или "Чикаго". Усещането е, че границите на кадъра съвпадат с границите на рампата, че си там, сред цветното и шумно, макар повърхностно (това е само музикална приказка, дами и господа) зрелище.

"Свободни стаи"

Vacancy (САЩ, 2007, 82 мин.) реж. Нимрод Антал, с Люк Уилсън, Кейт Бекинсейл, Франк Уейли;

Нощ, безлюден страничен път, той и тя (Уилсън и Бекинсейл) се заяждат на дребно в колата, умореният им брак се разпада след семейна трагедия, за която се обвиняват взаимно. Авария ги праща в запуснат мотел до бензиностанция, чиито цени на бензина са от 1957, а календарите по стените от 1997. Управителят (Уейли) с нервен тик и нездрав блясък в очите ги настанява почти насила в апартамента за младоженци. По бюрото му има прашни препарирани птици, но съпрузите очевидно на са гледали "Психо" на Хичкок или десетките му сетнешни имитации, вземат ключа, въпреки че май са единствените гости от години. Вътре е познатата баня с полупрозрачната завеса, започват да ги тревожат странни шумове, а когато пускат видеото, за да изкарат някак до сутринта, единствените налични касети се оказват заснето на живо хорър-порно. В нарастващ ужас осъзнават, че декорът на убийствата е апартаментът, в който се намират, а те са следващите жертви.

След обещаваща експозиция, където съспенсът идва само от играта на светло и тъмно, и диалога с двойно дъно с влизането в мотела филмът става предсказуем и рутинен, само външна имитация на атрибутите на жанра. Режисьорът е унгарец, роден в Лос Анджелис, върнал се 18-годишен в родината (1991), завършил филмовото училище в Будапеща, с един успешен арт-трилър зад гърба (Kontroll, 2003, "Златен Хюго" в Чикаго). Заради постния и вторичен сценарий (с безлогични луфтове, например пратеното от тел. 911 ченге е без радиовръзка с участъка и пр.) Антъл Нимрод разчита изцяло на визията, има и качествен съмишленик в лицето на оператора Анджей Секула ("Американски психар", епизодът на Александър Рокуел от "Четири стаи"). За истински съспенс обаче трябват повече от осветени отдолу лица, натрапчива музика и отражения в прозорци и огледала при всяка възможност.