Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Обичам да пътувам, защото на път животът е по-ясен: маршрутът е предначертан, началото е повод за малко ликуване, краят - за малка равносметка, а предметите от личния ми контекст са точно преброени и заедно пълнят един куфар. Писането за събития, съставени от много забележителни елементи, прилича на подреждането на куфара - някои стоят добре само наместени между останалите, особената форма на други не търпи съседства, за трети няма място. Обичайните ми филмови спирки извън България са фестивалите в Порту (февруари), Истанбул (април), Сан Себастиан (септември) и Ситджес (октомври) и ако трябва възможно най-пестеливо да си избера любимци от изданията им през 2007-а, списъкът ще звучи по следния начин.
В Порту голямата награда за най-добър филм взе "Лабиринтът на фавна". Пред зрелищните фантазии без душа на Гийермо дел Торо обаче предпочитам "Чудовището" на Бонг Джун-хо заради разтърсващата му човещина. Въобще предпочитам "Чудовището" над всички останали филми за последната година и половина, защото в него виждам триумф на киното като средство за изразяване, но и общуване като изкуство.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове