Офицери и пешки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Офицери и пешки

Офицери и пешки

Политика, медии, война и апатия в либералната провокация на Робърт Редфорд

Янко Терзиев
7545 прочитания

Когато някога Айзенщайн рисуваше сградата на киното като фасадата на Болшой театър, той поставяше над всичко (сюжет, характери, действие и прочее "дребни" неща) патоса, разбирай идеологическата тенденциозност. Затова филмите му бяха гениални формални конструкции, но без грам човешка емоция. В тях отделният човек беше безименен бод върху знамето на идеята. Днес филмите на Айзенщайн интересуват само студентите по кинорежисура. Защото не вълнението на масата (както мислеше един монголоиден лош чичко), а вълнението на ниво отделен човек е нормалната цел на киното, разбирано като изкуство. Тези базисни неща е пропуснал Робърт Редфорд в "Офицери и пешки" (Lions for Lambs), залагайки всичко на посланието (събуди се, либерална Америка, смени водачите и приоритетите си, първо се ангажирай със собствените си проблеми, после със световните).

Както е модерно напоследък (сценарист е Матю Майкъл Карнахън от "Кралството"), в реалното време на прожекцията се случват три паралелни истории в различни географски точки. Харизматичен млад сенатор (Том Круз) с амбиции да е "републиканският Кенеди" кани в кабинета си в Капитолия влиятелна журналистка (Мерил Стрийп), чиято статия някога в "Тайм" е изстреляла кариерата му. Примамката е ексклузивитет на новината, която ще й подари - нова стратегия за победен край на войната с терора, включваща изпращането на малки отряди спецчасти в тила на врага в планините на Афганистан преди края на зимата, за да се попречи на обединяването на талибаните с "Ал Каида". Загубите нямат значение. На въпроса й кога е началото той поглежда победоносно часовника - преди 10 минути.

По същото време в калифорнийски университет професор по политически науки (Робърт Редфорд) е повикал на разговор любимия си и най-обещаващ студент, загърбил напоследък лекциите му, загубил мотивация. Частният урок е по лична отговорност, примерът с обширен флашбек е с предишните му двама студенти в същата позиция, заминали неочаквано доброволци в армията. Двамата са от малцинствата, борят с живота, учат със спортни стипендии, Америка засега е била мащеха за тях, те са готови да й дадат всичко, включително и младите си животи. Затова са в първия хеликоптер в нощния рейд над планината, за да изпитат на гърба си новата тактика на Сенатора, в която войниците не се броят като пешките.

Въпреки големите звезди "Офицери и пешки" е със структурата на арт експеримент и спокойно можеше да бъде подписан от човек като Ларс фон Триер. Целият филм са два дълги разговора и един решен с театрална условност акт на героизъм на бойното поле. Не може да се отрече, че разговорите са умни и отварят поле за мислене и въпроси. Очевидно за фаталното военно ангажиране на САЩ вината е не само в лошата политика, но и в патриотарското съучастие на медиите и апатията на обществото.

Героинята на Стрийп е спомен за онази журналистика, която някога сваляше президенти. Тук Редфорд е личен, една от големите му роли е на героя от "Уотъргейт" Боб Удуърд (в "Цялото президентско войнство"). Преди каналът, за който е работела Стрийп, е бил новинарската съвест на Америка, след купуването му от нарицателен магнат вече картината е запазена за нощните изпълнения на пиян рапър, а вестите от фронта, отдавна не вълнуващи никого, минават отдолу по телетайпа.

Не може да се отрече също, че сблъсъкът между журналистката и сенаторът е висш актьорски пилотаж, в който Круз изненадващо се оказва достоен за Стрийп. Но и в този, и в другия разговор думите са много, а киното малко - от един момент нататък нещата са същите и ако ги прочетеш написани или ако ги чуеш като радиопиеса. За да направи тезата си максимално ясна, Редфорд се е отказал от каквото и да било подклаждане на зрителския интерес с моменти на интрига, действие с обрати, паузи на сантимент или хумор. Филмът му съвсем сериозно си вярва, че освен интелигентна провокация за размисъл може да подтикне зрителите си към незабавно политическо действие, да ги активира чисто физически. Наивно и седемдесетарски, в тези цинични времена.

Когато някога Айзенщайн рисуваше сградата на киното като фасадата на Болшой театър, той поставяше над всичко (сюжет, характери, действие и прочее "дребни" неща) патоса, разбирай идеологическата тенденциозност. Затова филмите му бяха гениални формални конструкции, но без грам човешка емоция. В тях отделният човек беше безименен бод върху знамето на идеята. Днес филмите на Айзенщайн интересуват само студентите по кинорежисура. Защото не вълнението на масата (както мислеше един монголоиден лош чичко), а вълнението на ниво отделен човек е нормалната цел на киното, разбирано като изкуство. Тези базисни неща е пропуснал Робърт Редфорд в "Офицери и пешки" (Lions for Lambs), залагайки всичко на посланието (събуди се, либерална Америка, смени водачите и приоритетите си, първо се ангажирай със собствените си проблеми, после със световните).

Както е модерно напоследък (сценарист е Матю Майкъл Карнахън от "Кралството"), в реалното време на прожекцията се случват три паралелни истории в различни географски точки. Харизматичен млад сенатор (Том Круз) с амбиции да е "републиканският Кенеди" кани в кабинета си в Капитолия влиятелна журналистка (Мерил Стрийп), чиято статия някога в "Тайм" е изстреляла кариерата му. Примамката е ексклузивитет на новината, която ще й подари - нова стратегия за победен край на войната с терора, включваща изпращането на малки отряди спецчасти в тила на врага в планините на Афганистан преди края на зимата, за да се попречи на обединяването на талибаните с "Ал Каида". Загубите нямат значение. На въпроса й кога е началото той поглежда победоносно часовника - преди 10 минути.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-?
    tzetzyy

    не е лош

  • 2
    Avatar :-|
    Petyr Spiridonow

    Аз пък мисля, че е доста лош. Не обвинявам в нищо ревюто. Единствената ми забележка към него е, че ти създава твърде високи очаквания. Нещо, което е специалитет на Янко. Снощи гледах филма и казвам, че е доста посредствен. Запомняща се е само играта на Мерил Стрийп.

  • 3
    Avatar :-|
    НК

    Преди да го гледам прочетох две от рецензиите, и двете с ниска оценка. На мен филмът ми хареса. Диалогът между студента и професора, и между сенатора и репортерката засяга актуални и болезнени, за Америка поне, теми. Определено беше постигнато лирическото напрежение описано от Пастернак макар и да не става дума за поезия. Струва ми се, че кинематографично продукцията е вяла и причината е, че диалозите са силни като текст, не е задължително да са силни като изображение. И не са въпреки присъствието на доказани професионалисти. И все пак, и все пак, завладява визуално изчистеният - какво по-просто от кабинет с книги, бюро и два стола - разговор между професора и студента. Няма игра, нещата са поставени фронтално. Иронично съвпадение е, че успоредно с премиерата на филма изскочи новината, че Талибан вече контролира 54 процента от Афганистан и бързо наближава Кабул. Просто го виждам хеликоптера на Карзаи - я за САЩ, където е живял 20-ина години, я за някое друго по-сигурно място.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.