Великолепните '07

По-скоро да...

"Аз съм легенда"

Научнофантастичният роман на Ричард Матесън (сценарист на "Дуел" на Спилбърг) от 1954, с характерни за времето мрачни екзистенциални мотиви (любим на Стивън Кинг, подтикнал го към писател) е екранизиран с целия размах на днешните технологии. В центъра е един добър Уил Смит в самотната роля на военизиран учен, последният оцелял в сюрреалистично изпразнен от хора Ню Йорк, заобиколен от кръвожадни зомбита след мутация на изкуствен вирус. След величественото визуално встъпление филмът влиза в период на психонюанси и паузи, оставящи време и за някои общовалидни философски въпроси. Те обаче са бързо подминати в името на шумния, мело финал.

По-скоро не...

"Пришълците срещу Хищника"

Бият се чудовищата от двете класически хорър-фантастики на 80-те - около Predator тогава беше Арнолд Шварценегер, а Aliens гонеха младата Сигърни Уивър из космически кораби. Сега човешкият елемент е сведен до пушечно месо за двата стряскащи и тормозещи сетивата специални ефекта. Все пак в сравнение с изцяло механичния оригинал от 2004 този път се забелязват следи от реална интрига, дори дилема на живи хора на финала. Амбициозна е и връзката на визията със саундтрака, както може да се очаква от новите режисьори в поредицата Братя Строс, автори на клипа към Californication (1999) на "Ред хот чили пепърс". Все пак добрата вест в случая е присъствието на думата Requiem в оригиналното заглавие.