Проблемът с комарите и други истории

Трагикомичен портрет на съвременната българска участ

едмицата на критиката в Кан е като гайгеров брояч за откриване на нови таланти, оттам са тръгнали Бертолучи, Уон Кар-уай... В селекцията й по правило влизат само игрални филми, но на последното й издание бе направено изключение, беше поканен вторият документален филм на българина Андрей Паунов "Проблемът с комарите и други истории". Запомнихме първия му "Георги и пеперудите" с абсурдния хумор, проникването отвъд видимото и нежността към човека. Сега задачата пред Паунов и постоянния му екип (фотограф-художниците Георги Богданов/Борис Мисирков като оператори, енергичната продуцентка Мартичка Божилова като двигател на проекта) е била много по-сложна, артистичното предизвикателство - по-високо. Само привидно комарите са по-дребни от пеперудите.

В Белене, където нищо не е като другаде, а спрялото време може да се обгледа от всички стари като незавършена скулптура, те са "като врабци". Или поне такива са за местните жители. Филмът на Паунов е техен тъжно-весел колективен портрет, а през тях - и на състоянието на днешния български дух и съдба. Филмът се "чете" като роман с фасетъчна структура, със събиращи се и разклоняващи линии, с важна роля не само на думите, но и на мълчанията. Постигнато е нещо много рядко (Тарковски го можеше), Времето е превърнато в действащо лице. В Белене то е особен фактор - печатът на затвора от миналото, неосъществената атомна централа като едно бъдеще несвършено. Между тях върви абсурдната пиеса на настоящето, в нея щъкат, оформени с чука на комунизма, истински Бекетови образи. Хем екзистенциално примирени, хем с умиляващ местен оптимизъм. Тях филмът наблюдава с рядък артистизъм и човечност, изслушва ги без присъди - читалищният акордьор на пиана, музикант наивист, последният кубинец, изостанал от интернационалните бригади за централата, безцелни войници от тренировъчния полигон на НАТО, пияни ловци, рибари философи, симпатични надзиратели и прощаващи осъдени от действащия още затвор, мечтатели ентусиасти, привиждащи някогашния лагер сред блатата като туристически резерват... И над всичко виси сянката на насилието от миналото със зловещо обикновените му носители - надзирателката Ръжгева с обичащата я дъщеря, усмихнатият дядо ловец, някога интендант - палач на лагера.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове