Войната на комиксите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната на комиксите

Войната на комиксите

Лятото на супергероите продължава с "Хелбой ІІ" и последния Батман

Янко Терзиев
3275 прочитания

©


осега имахме мултимилионер плейбой, който с малък генератор в сърцето се издигна до посланик на добра воля на ООН ("Железният човек"); напуснат от приятелката си учен с радиоактивно минало, който, като се ядоса, става голям, зелен и страшен; мухльо, върнат с малко красива (Jolie) помощ при точните гени и станал мъж ("Неуловим"); изпаднал до клошар супермен, цепещ небето над Ел Ей с бутилка уиски в ръка ("Ханкок"). И това е само началото. Комиксовото филмово лято 2008 стигна разгара си с конкурентното лансиране в рамките на седмица на "Хелбой ІІ: Златната армия" (Dark Horse Comics) и "Черният рицар" (DC Comics и Франк Милър).

Нашествието на супергероите е колкото радващо за юношеската и фенска аудитория, толкова и смущаващо извън екрана. Защото в случая Холивуд е включил на стария си инстинкт, че във времена на рецесия и криза крайното бягство от реалността се харчи най-добре. Което единствено подсказва, че тези времена са вече дошли. И че проблемите ни може да реши само една надчовешка намеса .

"Хелбой ІІ" (Hellboy II: The Golden Army) идва четири години след първия филм на Гийермо дел Торо. Този път мексиканецът с най-сюрреалистичното въобръжение в киното ("Лабиринтът на фавна") е имал пълна студийна свобода. Което е превърнало режисурата му в главен герой на филма, (почти) затъмняващ всичко останало - за удоволствие на европейската естетска публика и (може би) разочарование на твърдите американски фенове на рисуваните книжки на Майк Миньола от 1993. Арт нахалството на Дел Торо стига дотам, че да реши целия си епичен пролог в проста куклена анимация а ла Тим Бъртън, може би за да спести нужния му бюджет за непредставимите за нормален мозък сетнешни гримове, маски, костюми на шестващите във филма изчадия, достойни за най-съкровената менажерия на един Йеронимус Бош.

Рон Пърлман отново е в титулната роля на червендалестия рогат демон с добро сърце, с интелигентност и навици по Ал Бънди, чиято уголемена каменна дясна ръка нанася удари със силата на съдбата. До него е огнената му приятелка (Селма Блеър), която му трие сол на главата, че си разхвърля чорапите из къщата, но в решителните моменти го подкрепя с пирокинеза. Тук е рибоподобният многознайко Сапиен (Дъг Джоунс), който, освен че поддържа мрачно-комедийния тонус на филма с маниерите на робота Трипио от Star Wars, успява и да се влюби, както онзи в Леа, само че тук в древна, безсмъртна принцеса (Ана Уолтън). Тримата са федерални агенти от бюрото за паранормални разследвания, базирано в канализацията на Манхатън, за да го отървават от обичайните набези на феи-пирани, зли тролове (с пазар под Бруклинския мост), или горски божества от северните митологии, стигащи от бобено зърно до размерите на небостъргач. Новият кадър в групата е германски парен робот с маршируващо съзнание и офицерска надутост, който лази по нервите на свободния дух Хелбой.

Конкретната заплаха, от която трябва да спасяват Манхатън и после евентуално света, е отключено древно предание. Принц узурпатор (Люк Гос) от царството на Синовете на земята, с маниери и грим по Мерилин Менсън и Джет Ли, е на път да съедини три части на вълшебен пръстен. Това ще сложи край на предисторическото примирие на коренното население на Земята с навлеците сапиенси, разбирай нас, ще отключи всепомитащата сила на Златната армия ("70 редици от непобедими 70 воини"). Но не са питали Хелбой...

На него съвсем човешки неща му пречат да се съсредоточи героично в мисията. Неговата Лиз е изнервена и май бременна; въпреки героичната му егида над града, току-що спасените веднага започват да му се подиграват; коварният принц с изкушения го мами обратно в лоното на демоните. Знаменателна е сцената с общото бирено напиване с рибоподобния - двама мъже с разбити от жени с характер сърца пеят в банята сантиментален попдует. Което вероятно ще е и най-разтоварващият момент в претовареното с технологичен шум, скорости и взривове комиксово лято.

Дел Торо в случая е постигнал нещо почти невъзможно - "откраднал" е под носа на американците собствения им жанр, заредил го е с европейска авторска енергия и изискан вкус. Културните алюзии в "Хелбой ІІ" са сочни и многобройни - от споменатия Бош, през Дали до Чаплин ("Модерни времена"), звучи и се обяснява Вивалди, четат се стихове на Тенисън... От холивудската митология до цитиране са допуснати само "Магьосникът от Оз", "Невестата на Франкенщайн" и неизбежните Star Wars.

Зает с формата и готическите заигравания в атмосферата (филмът е сниман изцяло в Будапеща), Дел Торо малко е разхлабил логичните връзки в сюжета, снижил е динамиката в сравнение с първия филм. Така между ударните лирични и комични интерлюдии в кавалкадата на спецефектите се мярка и арт любуване на орнаментите (наистина гениални), вместо повече грижа за стегнатостта на разказа. Ще е жалко, ако това отблъсне базисния тийнейджърски таргет и остави върху филма печата на боксофисен провал. Защото "Хелбой ІІ" е от наистина рядката порода "комиксов филм за киномани и естети".

"Черният рицар" (The Dark Knight) със сигурност няма да има проблеми с интереса на основната си публика. Той е и най-вероятният комиксов шампион на сезона. С мрачно-реалистичния "Батман в началото" (2005) Кристофър Нолън си подготви перфектно нещата и за пред твърдите фенове, и сред просто обичащите енергичното, качествено кино. Екипът му е същият, само доверието и съответно бюджетът от страна на "Уорнърс" са се качили двойно. Оставен на спокойствие, Нолън е дал най-доброто, което може ("Мементо", "Безсъние", "Престиж"). По-сигурен в себе си е и неговият Брус Уейн/Батман (Крисчън Бейл). Двамата преобръщат самата концепция за отмъстителя на доброто с прилепското наметало и бронирания автомобил. В първия филм героят беше Уейн, а прилепското беше само маската. Акцентът стоеше върху уязвимия земен човек, съзнателно трениращ себе си за супергерой.

В "Черният рицар" акцентът и драмата са при Батман, Брус Уейн е само светската му сянка. Минали са години, прилепоподобният е градската знаменитост на Готам, телевизията го снима, раздава автографи. Съюзник е на полицията и здравомислещите сили (отново големите Гари Олдман и Морган Фрийман). Но обикновеното гражданство вече не го приема еднозначно. За едни още е спасителят, но за други е вече заплаха. Справил се с престъпниците от старата школа, той е оставил вакуум, в който идва безскрупулната им модерна разновидност. Явява се зловещата фигура на Джокера (Хийт Леджър в последната си неистова и фатална роля), която досега свързвахме с Джак Никълсън и класическия "Батман" на Тим Бъртън (1989). Сега Леджър спестява клоунадата, качва патологията до плашещо и магнетично сливане с образа. Примерът му е бил Малкълм Макдауъл в "Портокал с часовников механизъм" на Кубрик. В трактовката на Леджър Джокера е злодей заради злото, не заради пари или власт. Той е безпричинният разрушителен хаос, стоварващ се от нищото, като страха и параноята в колективното подсъзнание на Америка след 11 септември. Тази чувствителна струна дърпа виртуозно Нолън в мрачния си шедьовър, който те отнася така, че след първия половин час забравяш, че гледаш филм по комикс.

"Или умираш като герой, или живееш достатъчно дълго, за да станеш злодей", се повтаря като мото във филма. Повлиян от деструктивната гравитация на Джокера, след всеки сблъсък между двамата, Батман е все по-фатално притеглян към пропастта в себе си, там, където доброто и злото могат да сменят местата си и от справедливостта да остане само удоволствието от голото отмъщение. Пример за такова развитие във филма е съдбата на протежето му, новия областен прокурор (Аарон Екхарт).

Въпреки двата си часа и половина "Черният рицар" се гледа на един дъх. Нолън поставя точните романтични паузи, тук повече меланхолични, отколкото героични. В единствения по-важен женски образ на детската любов на Брус Уейн сега Маги Гиленхал е сменила за добро Кейти Холмс, така искрите на чувствата, прескачащи толкова рядко между двамата, стоят по-достоверно. Самият филм излъчва рядка безкомпромисност във всичките си компоненти. Най-прекият й израз е самораздаващото се изпълнение на Хийт Леджър, от което вее направо метафизичен ужас.

Отвъд вихъра на екшъна и поезията на мрака "Черният рицар" поставя и съвсем надкомиксовите въпроси имат ли нужда хората от герои; като ги намерят, в какво ги превръщат; сами ли са си виновни за последствията или нещо в героите поначало не е било в ред?. . .

Фотограф:
Фотограф:

осега имахме мултимилионер плейбой, който с малък генератор в сърцето се издигна до посланик на добра воля на ООН ("Железният човек"); напуснат от приятелката си учен с радиоактивно минало, който, като се ядоса, става голям, зелен и страшен; мухльо, върнат с малко красива (Jolie) помощ при точните гени и станал мъж ("Неуловим"); изпаднал до клошар супермен, цепещ небето над Ел Ей с бутилка уиски в ръка ("Ханкок"). И това е само началото. Комиксовото филмово лято 2008 стигна разгара си с конкурентното лансиране в рамките на седмица на "Хелбой ІІ: Златната армия" (Dark Horse Comics) и "Черният рицар" (DC Comics и Франк Милър).

Нашествието на супергероите е колкото радващо за юношеската и фенска аудитория, толкова и смущаващо извън екрана. Защото в случая Холивуд е включил на стария си инстинкт, че във времена на рецесия и криза крайното бягство от реалността се харчи най-добре. Което единствено подсказва, че тези времена са вече дошли. И че проблемите ни може да реши само една надчовешка намеса .


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    SemDD

    The Joker: "I'll make this Hellboy .... Disappear!"
    Ta-daa!

    По изключение този път си струва наистина да се споменава само за Прилепа и Майтапчията. Просто Адския е от съвършено друга гама и не може да им се мери.
    Такава музика и изпълнение се срещат рядко, рицарят си заслужава парите, язък, че сигурно няма да видим 3D заснетите откъси...

  • 2
    Avatar :-|
    Браво!

    Янко, критикувах те заради оценката ти на 'Неуловимия', но за последния ти параграф по-горе ти свалям шапка. Това е най-проникновения текст от кинокритик, който съм чел досега. Казал си всичко в едно изречение. Само заради него ще гледам филма.

  • 3
    Avatar :-|
    m.

    страхотна критика, толкова богато и описателно са представени и двата филма, че грехота да пропуснеш да ги видиш в това филмово лято.

  • 4
    Avatar :-|
    Anton K

    Дарк Найт е невероятен филм.
    М/у другото, някой знае ли защо кината изчезнаха от България. Имаше толкова много навремето, сега са бинго зали и кръчми. Явно там са парите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK