С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Кино

30 25 сеп 2008, 20:26, 13702 прочитания

Кино Дзифт

Явява се очистителният български филм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
 аз съм го дъвкал дзифтът на времето. Буквалният - като дете из прашните хасковски сокаци, тогава Хрушчов обикаляше България с бял костюм в открита "Чайка" и ходихме с баща ми да му правим шпалир на междуградския път за Димитровград заедно с всичките му колеги адвокати под строй, и те в канавката до мен с байрачета като чавдарчета, а толкова ги уважавах за вицовете и шегуването с всичко в неделните ни излети по планините. Но после разбрах. Дъвкал съм го (и май продължавам) и във вид на лепкавия въпрос: какво направиха с животите ни, защо позволихме?

"Дзифт" е достатъчно умен филм (подписан от театралния авангардист и философ Явор Гърдев; верен на бруталния черен роман на културолога Владислав Тодоров, живеещ и преподаващ в САЩ от години; заснет брилянтно - "Варайъти" пише за ace lensing, от визуализатора естет Емил Христов), за да не отговаря директно на този въпрос. Прави с проникващата подсъзнателна сила на истинското изкуство, осезаема на всички нива - от простата организация на всеки кадър, през здравата жанрова жила на историята около един несъстоял се живот, до по-едрите иронии и смисли. Българското кино най-после роди в мъка своя универсално четивен филм, разбираем и в Москва, и в Торонто, за който в момента се борят фестивалите от Рейкявик до Мар дел Плата. И който спокойно може да стане майсторското занаятчийско свидетелство за Гърдев в Холивуд по проверената пътека на Жан-Пиер Жьоне, Гай Ричи, Сам Мендес... да не продължавам, че удрят тръпки.


Разтърсващ и отчаяно красив като бяла риза и развят алаброс на гилотина е и самият филм. Започва и свършва с мрачен анекдот, разказан от гробар, с провиденческа поанта: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата - моралната де." Между това е един ден (този с най-дългата нощ на 1963) от живота на Молеца (Захари Бахаров, автентичен). От излизането му от затвора, където е лежал за неизвършено от него убийство, до срещата му разплата със собственото минало в лицето на приятеля предател Плужека (Владимир Пенев, потрисащ) и фатално любимата жена Ада (Таня Илиева, откритие). По всички правила на ноара (зловеща нощ, гробища, обрат) тя ще разплете и централната сюжетна загадка. Нея Гърдев я нагнетява с изненадваща за дебютант увереност с ударни връщания в младежкото хулиганстване и копнежи на Молеца в триъгълника Коньовица - Ючбунар - Банишора малко преди Девети, през екзистенциалното му проглеждане в затвора в беседите с препатилия ментор - боксьор с падащо стъклено око (Михаил Мутафов, актьорската сянка на Гърдев) след Девети. Задкадров глас с лаконичен и просветлен песимизъм следва героя по пътя му, в него Девети се случва в изречението "Библията бе заменена завинаги с речника за чужди думи...".

"Дзифт" е станал заради резонансното съвпадане на талантите, чувствителността и професионалното можене на ангажираните професионалисти (без Емил Христов до един дебютанти в киното) във всичките му компонененти. Сценографията, костюмите и телесната графика на Никола Тороманов и Надежда Олег Ляхова, от които средата става емоционална. Попиващата дисонантна музика на Калин Николов, трупаща обреченост - контрапункт на бодрия марш на рамкиращите цялостния абсурд съветски масови песни. Трасиращите знакови появявания на големи актьори в малки роли (Джоко Росич, Светлана Янчева, Снежина Петрова, Бойка Велкова), даващи плътност и сочност на христоматийно важния за жанра втори план.

Голямото качество на "Дзифт" е, че не е интелектуална конструкция (в каквато посока имаше опасения), а държи пулса на удоволствието на публиката във всеки момент. Явор Гърдев първо е забил дълбоко в сърцата коравите колци на жанра, после спокойно надгражда над тях вълнуващите го постинтелектуални иронии и естетически провокации - от класическата емоционалност на "Гилда" (1946) на Кинг Видор до абсурдистките дзеконструкции по Каурисмаки и Тарантино. За дъвкалите дзифта и живелите в големия гаден виц със съзнанието, че губещите сме всички, а победителят не получава нищо, мога да кажа, че "Дзифт" те оставя тържествуващо тъжен. Откънтява ти дълго след прожекцията на най-висока екзистенциална нота - правоъгълникът с ембрионално полегналия Молец се стопява, валсирайки в черната космическа безкрайност. Първата ми асоциация бе с черния монолит на Кубрик от "Космическа одисея: 2001", после се сетих, че съм на български филм...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 5330 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 4625 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Голямото пробуждане

25 заглавия, от тях 15 пълнометражни, в спор за "Златната роза" на фестивала на българския игрален филм във Варна

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10