Дзифт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дзифт

Дзифт

Явява се очистителният български филм

Янко Терзиев
15025 прочитания

©


аз съм го дъвкал дзифтът на времето. Буквалният - като дете из прашните хасковски сокаци, тогава Хрушчов обикаляше България с бял костюм в открита "Чайка" и ходихме с баща ми да му правим шпалир на междуградския път за Димитровград заедно с всичките му колеги адвокати под строй, и те в канавката до мен с байрачета като чавдарчета, а толкова ги уважавах за вицовете и шегуването с всичко в неделните ни излети по планините. Но после разбрах. Дъвкал съм го (и май продължавам) и във вид на лепкавия въпрос: какво направиха с животите ни, защо позволихме?

"Дзифт" е достатъчно умен филм (подписан от театралния авангардист и философ Явор Гърдев; верен на бруталния черен роман на културолога Владислав Тодоров, живеещ и преподаващ в САЩ от години; заснет брилянтно - "Варайъти" пише за ace lensing, от визуализатора естет Емил Христов), за да не отговаря директно на този въпрос. Прави с проникващата подсъзнателна сила на истинското изкуство, осезаема на всички нива - от простата организация на всеки кадър, през здравата жанрова жила на историята около един несъстоял се живот, до по-едрите иронии и смисли. Българското кино най-после роди в мъка своя универсално четивен филм, разбираем и в Москва, и в Торонто, за който в момента се борят фестивалите от Рейкявик до Мар дел Плата. И който спокойно може да стане майсторското занаятчийско свидетелство за Гърдев в Холивуд по проверената пътека на Жан-Пиер Жьоне, Гай Ричи, Сам Мендес... да не продължавам, че удрят тръпки.

Разтърсващ и отчаяно красив като бяла риза и развят алаброс на гилотина е и самият филм. Започва и свършва с мрачен анекдот, разказан от гробар, с провиденческа поанта: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата - моралната де." Между това е един ден (този с най-дългата нощ на 1963) от живота на Молеца (Захари Бахаров, автентичен). От излизането му от затвора, където е лежал за неизвършено от него убийство, до срещата му разплата със собственото минало в лицето на приятеля предател Плужека (Владимир Пенев, потрисащ) и фатално любимата жена Ада (Таня Илиева, откритие). По всички правила на ноара (зловеща нощ, гробища, обрат) тя ще разплете и централната сюжетна загадка. Нея Гърдев я нагнетява с изненадваща за дебютант увереност с ударни връщания в младежкото хулиганстване и копнежи на Молеца в триъгълника Коньовица - Ючбунар - Банишора малко преди Девети, през екзистенциалното му проглеждане в затвора в беседите с препатилия ментор - боксьор с падащо стъклено око (Михаил Мутафов, актьорската сянка на Гърдев) след Девети. Задкадров глас с лаконичен и просветлен песимизъм следва героя по пътя му, в него Девети се случва в изречението "Библията бе заменена завинаги с речника за чужди думи...".

"Дзифт" е станал заради резонансното съвпадане на талантите, чувствителността и професионалното можене на ангажираните професионалисти (без Емил Христов до един дебютанти в киното) във всичките му компонененти. Сценографията, костюмите и телесната графика на Никола Тороманов и Надежда Олег Ляхова, от които средата става емоционална. Попиващата дисонантна музика на Калин Николов, трупаща обреченост - контрапункт на бодрия марш на рамкиращите цялостния абсурд съветски масови песни. Трасиращите знакови появявания на големи актьори в малки роли (Джоко Росич, Светлана Янчева, Снежина Петрова, Бойка Велкова), даващи плътност и сочност на христоматийно важния за жанра втори план.

Голямото качество на "Дзифт" е, че не е интелектуална конструкция (в каквато посока имаше опасения), а държи пулса на удоволствието на публиката във всеки момент. Явор Гърдев първо е забил дълбоко в сърцата коравите колци на жанра, после спокойно надгражда над тях вълнуващите го постинтелектуални иронии и естетически провокации - от класическата емоционалност на "Гилда" (1946) на Кинг Видор до абсурдистките дзеконструкции по Каурисмаки и Тарантино. За дъвкалите дзифта и живелите в големия гаден виц със съзнанието, че губещите сме всички, а победителят не получава нищо, мога да кажа, че "Дзифт" те оставя тържествуващо тъжен. Откънтява ти дълго след прожекцията на най-висока екзистенциална нота - правоъгълникът с ембрионално полегналия Молец се стопява, валсирайки в черната космическа безкрайност. Първата ми асоциация бе с черния монолит на Кубрик от "Космическа одисея: 2001", после се сетих, че съм на български филм...

аз съм го дъвкал дзифтът на времето. Буквалният - като дете из прашните хасковски сокаци, тогава Хрушчов обикаляше България с бял костюм в открита "Чайка" и ходихме с баща ми да му правим шпалир на междуградския път за Димитровград заедно с всичките му колеги адвокати под строй, и те в канавката до мен с байрачета като чавдарчета, а толкова ги уважавах за вицовете и шегуването с всичко в неделните ни излети по планините. Но после разбрах. Дъвкал съм го (и май продължавам) и във вид на лепкавия въпрос: какво направиха с животите ни, защо позволихме?

"Дзифт" е достатъчно умен филм (подписан от театралния авангардист и философ Явор Гърдев; верен на бруталния черен роман на културолога Владислав Тодоров, живеещ и преподаващ в САЩ от години; заснет брилянтно - "Варайъти" пише за ace lensing, от визуализатора естет Емил Христов), за да не отговаря директно на този въпрос. Прави с проникващата подсъзнателна сила на истинското изкуство, осезаема на всички нива - от простата организация на всеки кадър, през здравата жанрова жила на историята около един несъстоял се живот, до по-едрите иронии и смисли. Българското кино най-после роди в мъка своя универсално четивен филм, разбираем и в Москва, и в Торонто, за който в момента се борят фестивалите от Рейкявик до Мар дел Плата. И който спокойно може да стане майсторското занаятчийско свидетелство за Гърдев в Холивуд по проверената пътека на Жан-Пиер Жьоне, Гай Ричи, Сам Мендес... да не продължавам, че удрят тръпки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    4etez

    Де видя Кубрик бе брато-щото аз хванах секлет на филма!

  • 2
    don_quixote avatar :-(
    Jim Stark

    Само едно не мога да разбера - как е възможно всики американски филми който се прожектират в БГ (било то в Арената или в ФКЦ-Варна) да имат цена на билета от 7 до 12 лева, а филма Дзифт и всички БГ филми който ще се прожектират на 28-ят фестивал за българско кино Златната Роза да са на цена от 5.00 лева?!?!?
    Това е безобразие... подигравка... двеоен стандарт... затова няма пари за БГ кино...
    Е, не че аз не си взех билети (бях първият клиент на фестивала ), но не е там, работата, аз щях да си взема дори и да бяха на цена от 15.00 лева... Все пак фестивал има веднъж на 2 години, а и в това издание има доста добри филми!
    http://www.programata.bg/?p=34&c=3&id=469&l=1
    (само това намерих за сега,... Капитал)

  • 3
    Avatar :-|
    March

    Брилянтно, мда..

  • 4
    Avatar :-|
    Непредубеден

    Гледах филма днес с големи очаквания за наистина хубав български филм, но се разочаровах. Имаше няколко добри попадения с музиката от радиоточките и лозунгите, както и някои екшън сцени, но като цяло, за съжаление, претенциозна скука - като курсова работа на абсолвент по кинорежисура. Няма я лекотата и ненатрапчивостта на истинското киноизкуство, което разчита повече на образа и метафората, отколкото на философските и псевдофилософскте речитативи. Бруталността е малко в повече. Секссцените са доста убедителни. Захари Бахаров не е нищо особено. От Таня може и да излезе актриса като поотрасне още малко и придобие дълбочина.Иначе - красива, с хубав глас, и не пее зле.
    Като зрител съм отегчен, за критиците не знам доколко са искрени. Иначе Явор изглежда умно, силно и начетено момче. ще трябва а му ида на някоя постановка.

  • 6
    Avatar :-?
    Ko

    май се очертава проблем/пропаст м/у масов и "елитарен" вкус?

  • 7
    Avatar :-|
    земен

    Пак публиката ще е виновна, че живее в държава, в която има чалга. Не случиха на публика тия хубави български филми. Язък!

  • 8
    Avatar :-|
    тъпак

    тъпотия

  • 9
    Avatar :-P
    keipax

    Филмът забавлява, държи в напрежение и сюжетът се разкрива доста красиво.

    Изключително пипнат във визуално отношение. Много приятен звук.

    Като цяло е най-добрият български игрален филм правен в последните 20-тина години и един от най-добрите въобще!

  • 10
    Avatar :-|
    Prozac

    Последният филм (български), въздействал по толкова силен начин върху мен, бе "Вчера". Филмът, операторската и режисьорската работа са много добри. Присъединявам се към мнението на Кейпакс.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Smart Коледа"

Кино: "Smart Коледа"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK