С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

30 25 сеп 2008, 20:26, 12587 прочитания

Кино Дзифт

Явява се очистителният български филм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Владислав Тодоров: "Това е филм за отделителните и очистителните системи, за каналите на битието при всички времена..."

Сценаристът и автор на романа "Дзифт", присъствал от началото до края на снимките, за автоирониите, жанровите корени и ролята на вицовете във филма

25 сеп 2008
 аз съм го дъвкал дзифтът на времето. Буквалният - като дете из прашните хасковски сокаци, тогава Хрушчов обикаляше България с бял костюм в открита "Чайка" и ходихме с баща ми да му правим шпалир на междуградския път за Димитровград заедно с всичките му колеги адвокати под строй, и те в канавката до мен с байрачета като чавдарчета, а толкова ги уважавах за вицовете и шегуването с всичко в неделните ни излети по планините. Но после разбрах. Дъвкал съм го (и май продължавам) и във вид на лепкавия въпрос: какво направиха с животите ни, защо позволихме?

"Дзифт" е достатъчно умен филм (подписан от театралния авангардист и философ Явор Гърдев; верен на бруталния черен роман на културолога Владислав Тодоров, живеещ и преподаващ в САЩ от години; заснет брилянтно - "Варайъти" пише за ace lensing, от визуализатора естет Емил Христов), за да не отговаря директно на този въпрос. Прави с проникващата подсъзнателна сила на истинското изкуство, осезаема на всички нива - от простата организация на всеки кадър, през здравата жанрова жила на историята около един несъстоял се живот, до по-едрите иронии и смисли. Българското кино най-после роди в мъка своя универсално четивен филм, разбираем и в Москва, и в Торонто, за който в момента се борят фестивалите от Рейкявик до Мар дел Плата. И който спокойно може да стане майсторското занаятчийско свидетелство за Гърдев в Холивуд по проверената пътека на Жан-Пиер Жьоне, Гай Ричи, Сам Мендес... да не продължавам, че удрят тръпки.


Разтърсващ и отчаяно красив като бяла риза и развят алаброс на гилотина е и самият филм. Започва и свършва с мрачен анекдот, разказан от гробар, с провиденческа поанта: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата - моралната де." Между това е един ден (този с най-дългата нощ на 1963) от живота на Молеца (Захари Бахаров, автентичен). От излизането му от затвора, където е лежал за неизвършено от него убийство, до срещата му разплата със собственото минало в лицето на приятеля предател Плужека (Владимир Пенев, потрисащ) и фатално любимата жена Ада (Таня Илиева, откритие). По всички правила на ноара (зловеща нощ, гробища, обрат) тя ще разплете и централната сюжетна загадка. Нея Гърдев я нагнетява с изненадваща за дебютант увереност с ударни връщания в младежкото хулиганстване и копнежи на Молеца в триъгълника Коньовица - Ючбунар - Банишора малко преди Девети, през екзистенциалното му проглеждане в затвора в беседите с препатилия ментор - боксьор с падащо стъклено око (Михаил Мутафов, актьорската сянка на Гърдев) след Девети. Задкадров глас с лаконичен и просветлен песимизъм следва героя по пътя му, в него Девети се случва в изречението "Библията бе заменена завинаги с речника за чужди думи...".

"Дзифт" е станал заради резонансното съвпадане на талантите, чувствителността и професионалното можене на ангажираните професионалисти (без Емил Христов до един дебютанти в киното) във всичките му компонененти. Сценографията, костюмите и телесната графика на Никола Тороманов и Надежда Олег Ляхова, от които средата става емоционална. Попиващата дисонантна музика на Калин Николов, трупаща обреченост - контрапункт на бодрия марш на рамкиращите цялостния абсурд съветски масови песни. Трасиращите знакови появявания на големи актьори в малки роли (Джоко Росич, Светлана Янчева, Снежина Петрова, Бойка Велкова), даващи плътност и сочност на христоматийно важния за жанра втори план.

Голямото качество на "Дзифт" е, че не е интелектуална конструкция (в каквато посока имаше опасения), а държи пулса на удоволствието на публиката във всеки момент. Явор Гърдев първо е забил дълбоко в сърцата коравите колци на жанра, после спокойно надгражда над тях вълнуващите го постинтелектуални иронии и естетически провокации - от класическата емоционалност на "Гилда" (1946) на Кинг Видор до абсурдистките дзеконструкции по Каурисмаки и Тарантино. За дъвкалите дзифта и живелите в големия гаден виц със съзнанието, че губещите сме всички, а победителят не получава нищо, мога да кажа, че "Дзифт" те оставя тържествуващо тъжен. Откънтява ти дълго след прожекцията на най-висока екзистенциална нота - правоъгълникът с ембрионално полегналия Молец се стопява, валсирайки в черната космическа безкрайност. Първата ми асоциация бе с черния монолит на Кубрик от "Космическа одисея: 2001", после се сетих, че съм на български филм...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Летен екран Летен екран

На кино през ваканцията - от Том Круз до АББА и Мечо Пух

7 юли 2018, 56061 прочитания

Кино: "Убийството на свещения елен" 2 Кино: "Убийството на свещения елен"

Колин Фарел и Никол Кидман в гръцки арт филм, сниман в Синсинати

15 юни 2018, 32560 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Голямото пробуждане

25 заглавия, от тях 15 пълнометражни, в спор за "Златната роза" на фестивала на българския игрален филм във Варна

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете