Хлад

Тя (Марион Котиар) е с френско-индианска кръв и съответната екзотична хубост, подава палтата в нощен клуб в Чикаго през 1933. Той (Джони Деп) е последният романтичен престъпник в прагматичното време на Голямата депресия, за новосъздаващото се ФБР е "Обществен враг №1". Търсят го "мъртъв или... мъртъв", както мрачно се шегуват помежду си агентите от отряда на изпратения по петите му ловец на глави №1 (Крисчън Бейл). Той е Джон Дилинджър (1903 - 1934), най-харизматичният гангстер в американската история. При първата им среща й казва: "Аз съм Джон Дилинджър. Обирам банки." После разказва живота си в едно изречение - бедно детство в Индиана, 9 години назидателен затвор за откраднати 50 долара от бакалия, оттам е излязъл легенда в престъпния свят, страшилище за властите и публична звезда от първите страници на вестниците. Славата му е от това, че при ударите прибира само парите на банките (които тогава, както и сега, всички мразят), грижовен е, не закача случайните клиенти в салона. Запознанството им завършва с "обичам киното, бейзбола, хубавите дрехи, бързите коли, уискито, сега и тебе", след това откъсва момичето и го забожда на ревера на живота си, изчерпващ се с максимата "искам всичко, искам го сега".

"Обществени врагове" (Public Enemies) на Майкъл Ман ("Жега", "Вътрешен човек") се е получил силен в детайлите, но слаб в цялото. Това е третият филм (след "Съучастникът" и "Маями Вайс"), който режисьорът снима не на лента, а с HD видео камера. С нея постига порите на кожата по опънатите от напрежение лица на актьорите си, контурите и сенките на силуетите им при нощните стрелби, преследванията с коли и измъкванията от затвори (разтеглени до 140 минути), отблясъците от дулата на тракащите автомати "Томсън" се получават като петна от светлина, стилно като в комикс... Но и се наслагва усещане за нереалност на това, което се разиграва пред очите ни.