Революцията интимно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революцията интимно

Революцията интимно

Филмът на Стивън Содърбърг за Ернесто-Че Гевара е радикален и спорен като героя си

Янко Терзиев
3320 прочитания

©


Сартр го нарича най-цялостната личност на двадесети век. Ликът му с баретата, петолъчката и строгия поглед в бъдещето е най-размножаваният в историята на фотографията. И най-ясният знак за несъгласие с авторитети и властнически практики от всякакъв род по фланелки, значки, татуировки (но и по телата на първосигнали като Майк Тайсън). Аржентинският лекар, дипломат и войник Ернесто Гевара, наречен Че, е икона на контракултурата днес, колкото е бил и на революцията (световната, каквото и да значи това) приживе. Опит да види обикновения смъртен отвъд иконите прави Стивън Содърбърг в авторски опус в две самостоятелни части - "Че: Аржентинецът" (Che: Part one - The Argentine) и "Че: Партизанинът". Българският разпространител е избрал да ги покаже с интервал от няколко седмици, което е загуба и за филма, и за крайните естети сред киноманите, които са истинската му (ако не и единствена) аудитория.

Содърбърг държи да е днешният Трюфо. Да прави филми за себе си ("Трафик"), работейки от време на време и за бизнеса ("Бандата на Оушън"). Биографичният му диптих за Че е краен порив в първата посока. Разказът е обективистичен, свидетелски, стилът е хладно синема верите (самият Содърбърг е зад камерата, негов е и монтажът). Тонът е на евангелистите, разказващи живота на Христос като низ от поучителни случки - отстранено преклонение, без емоция. Делата му са оставени да говорят сами. Разказани са две военни кампании, първата условно е "Влизането в Ерусалим" (тук е в Хавана на 1 януари 1959); втората е за трагичния износ на революция в Боливия (1967) и сигурно трябва да е "Пътят към Голгота".

В "Аржентинецът" Че (Бенисио дел Торо, награда за мъжка роля в Кан 2008) осигурява победата на революцията в Куба като труд, пот, засади и всекидневно умиране в джунглата, докато Кастро (Демиан Бишир) е знамето и идеологическият лидер. Картината е като заснета в реално време, коментарът зад кадър е от дневниците на Гевара. Естетически революционно и с догматичния инат на героя си, Содърбърг се е лишил от фундаменти на филмовото разказване като минала биография на героите и разкриващ повече от действието диалог. Какво се случва вътре в човека Че така и не научаваме, защото Содърбърг е дал клетва да не отделя героя си в едър план в решителните моменти. Обяснението му е, че това щяло да е грях към толкова държащия на равенството Че Гевара. Дори Пазолини в пролетарския си "Евангелие по Матея" даде на своя Христос (изигран при това от непрофесионален актьор) правото на едър план в момента на "Господи, защо ме изостави?!". В "Че" човекът е изцяло изместен от революционера. Когато нюйоркската журналистка (Джулия Ормънд) го пита в какво все пак вярва, той отговаря "в човечеството". И наистина си вярва.

Сартр го нарича най-цялостната личност на двадесети век. Ликът му с баретата, петолъчката и строгия поглед в бъдещето е най-размножаваният в историята на фотографията. И най-ясният знак за несъгласие с авторитети и властнически практики от всякакъв род по фланелки, значки, татуировки (но и по телата на първосигнали като Майк Тайсън). Аржентинският лекар, дипломат и войник Ернесто Гевара, наречен Че, е икона на контракултурата днес, колкото е бил и на революцията (световната, каквото и да значи това) приживе. Опит да види обикновения смъртен отвъд иконите прави Стивън Содърбърг в авторски опус в две самостоятелни части - "Че: Аржентинецът" (Che: Part one - The Argentine) и "Че: Партизанинът". Българският разпространител е избрал да ги покаже с интервал от няколко седмици, което е загуба и за филма, и за крайните естети сред киноманите, които са истинската му (ако не и единствена) аудитория.

Содърбърг държи да е днешният Трюфо. Да прави филми за себе си ("Трафик"), работейки от време на време и за бизнеса ("Бандата на Оушън"). Биографичният му диптих за Че е краен порив в първата посока. Разказът е обективистичен, свидетелски, стилът е хладно синема верите (самият Содърбърг е зад камерата, негов е и монтажът). Тонът е на евангелистите, разказващи живота на Христос като низ от поучителни случки - отстранено преклонение, без емоция. Делата му са оставени да говорят сами. Разказани са две военни кампании, първата условно е "Влизането в Ерусалим" (тук е в Хавана на 1 януари 1959); втората е за трагичния износ на революция в Боливия (1967) и сигурно трябва да е "Пътят към Голгота".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    john_3volta avatar :-|
    john_3volta

    Шеф на кубинската Държавна сигурност тогава, икона на контракултурата днес. Не мога да не се учудя на дивотията на някои съвременници.

    Конфуции го е казал най-добре: "Да учиш без да мислиш е глупаво, да мислиш без да учиш е опасно". Казано другояче, когато не знаеш, кой е бил Че, си податлив на всякакви "творчески" интерпретации.

  • 2
    Avatar :-|
    Карл Маркс

    Отдаваш целия си живот в борба с капиталистическите сили за да може след години младежта да си купува твои тениски за 40 лева от мола и Стивън Спилбърг да направи филм за теб, с бюджет, достатъчен да изхрани няколко гладуващи града в Етиопия.

    Представям си "анти-конформистката" младеж, която ще се втурне да гледат филма и после ще плъзне с тениските по улиците. Vive la revolution !

  • 3
    Avatar :-|
    ...

    Содърбърг*
    Извинявам се

  • 4
    Avatar :-|
  • 5
    rodd1ck avatar :-|
    rodd1ck

    На мен филмът ми се стори плах и най-вече скучен. Содърбърг си експериментира, но умерено на фона на други съвременници. 2 часа стрелби и революция в джунглата с полирана визия и никаква натуралност. Е и тук-там по някой кадър, цвят.

  • 6
    Avatar :-|
    dok

    ВСЕ ЕДНО ДА ПРАВИТЕ ФИЛМ ЗА ЛЕВСКИ.НЕВАЗМОЖНО

  • 7
    desik.bekiarova avatar :-|
    desik.bekiarova

    Филмът на мен поне не ми беше особено интересен, нещо не мойах да му схвана смисъла (ще го припиша на това че моето поколение сме необразовани). Според мен беше твърде много в стил "Литургия". Очаквах нещо повече, от Дел Торо също, понеже съм му фенка, но и той не е Дядо Господ и не може да направи от нещо толкова безчувствено интересен филм.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.