Полови белези
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полови белези

Полови белези

"Грозната истина" е предсказуема, но достатъчно смешна комедия за възрастни

Янко Терзиев
2934 прочитания

©


"Няма победител в битката между половете. Враговете са си прекалено близки." Казал го е Хенри Кисинджър, печелил много по-истински войни, значи може да му се вярва. Личното ми мнение за "битката" е, че тя поначало е неравностойна и разликата е в оръжията (съответно в пораженията) - докато мъжете най-много да подценяват (или пренебрегват), жените направо си мразят... От такива позиции започват бойните действия в "Грозната истина" (The Ugly Truth), антиромантична комедия с кръчмарски език, заявяваща тезата си още с графиката на началните надписи: жените мислят и действат през сърцето си, мъжете - през пениса, режисиран без никакъв срам от клишетата австралиецът с хърватско потекло Робърт Лукетич ("Професия блондинка"). Сценарият (изненадващо подписан от три жени) цинично хиперболизира слабостите на "враждуващите" страни, като е особено безпощаден към главната си героиня.

Тя (Катрин Хейгъл) е продуцент на сутрешно шоу с катастрофален рейтинг в провинциална телевизия, работохоличка с властнически подход. Личният й живот е също катастрофа - живее сама с котарака си Д' Артанян, има списък с 10-те задължителни качества на бъдещия си любим, включващи симетрично лице и също такъв морал, който се опитва да запълни в разочароващи срещи по обяви за запознанство. За да спасяват рейтинга, шефовете й натрисат небръснат женомразец и грубиян (Джерард Бътлър, с изненадваща комедийна дарба), който води успешно шоу в нощна кабеларка точно по същата тема - грозната истина за това, което мъжете мислят за (и очакват от) жените. Формулата му накратко е, че ако има допирни точки - те са под юргана. Очаквано противоположностите се привличат. Очаквано взаимното укротяване на опърничавостите оставя белези. По-лесно зарастващите са от сексисткия кеч между двамата, по-трудно зарастващите са от прокрадващата се любов, която май е истинска.

Филмът напълно покрива заглавието си. Казва истини (90% от българските мъже, срам не срам, не само мислят, но и живеят по правилата на героя на Бътлър) по, вярно, грозен (бихме добавили още плосък и клиширан като кино) начин. Валидността му обаче е несъмнена, затова масовата публика ще се тълпи и радва в салоните, а по-тънките естети ще са възмутени. Но "Грозната истина" просто не е за тях. Докато го гледах (а и заради силовото авторско присъствие на Содърбърг в седмичния афиш), се сетих за една проверена от практиката реплика на Джеймс Спейдър от началото на "Секс, лъжи и видео": "Мъжете се учат да обичат човека, който ги е привлякъл сексуално; жените се учат да са сексуално привлечени към човека, когото обичат." В "Грозната истина" взаимното обучение продължава, макар с по-примитивни средства. Победители (виж началото) не може да има.

"Няма победител в битката между половете. Враговете са си прекалено близки." Казал го е Хенри Кисинджър, печелил много по-истински войни, значи може да му се вярва. Личното ми мнение за "битката" е, че тя поначало е неравностойна и разликата е в оръжията (съответно в пораженията) - докато мъжете най-много да подценяват (или пренебрегват), жените направо си мразят... От такива позиции започват бойните действия в "Грозната истина" (The Ugly Truth), антиромантична комедия с кръчмарски език, заявяваща тезата си още с графиката на началните надписи: жените мислят и действат през сърцето си, мъжете - през пениса, режисиран без никакъв срам от клишетата австралиецът с хърватско потекло Робърт Лукетич ("Професия блондинка"). Сценарият (изненадващо подписан от три жени) цинично хиперболизира слабостите на "враждуващите" страни, като е особено безпощаден към главната си героиня.

Тя (Катрин Хейгъл) е продуцент на сутрешно шоу с катастрофален рейтинг в провинциална телевизия, работохоличка с властнически подход. Личният й живот е също катастрофа - живее сама с котарака си Д' Артанян, има списък с 10-те задължителни качества на бъдещия си любим, включващи симетрично лице и също такъв морал, който се опитва да запълни в разочароващи срещи по обяви за запознанство. За да спасяват рейтинга, шефовете й натрисат небръснат женомразец и грубиян (Джерард Бътлър, с изненадваща комедийна дарба), който води успешно шоу в нощна кабеларка точно по същата тема - грозната истина за това, което мъжете мислят за (и очакват от) жените. Формулата му накратко е, че ако има допирни точки - те са под юргана. Очаквано противоположностите се привличат. Очаквано взаимното укротяване на опърничавостите оставя белези. По-лесно зарастващите са от сексисткия кеч между двамата, по-трудно зарастващите са от прокрадващата се любов, която май е истинска.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    хъх

    Що за клише: "мъжете най-много да подценяват (или пренебрегват), жените направо си мразят". Жените също са склонни да пренебрегват, а пренебрегнатите мъже са дребнави, мразещи, подли, отмъстителни.

  • 2
    Avatar :-|
    до хъх

    Не можеш да си представиш колко си прав!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.