Откакто онова "око за око" е в Стария завет (Изход, 21:24), стои и въпросът за справедливостта на възмездието и методите на прилагането му. Допустимо ли е те да са сравними по жестокост с първоначалния акт? В "Убий Бил" Тарантино се измъкна с култовото мото "отмъщението е блюдо, което се сервира студено". (Фактически цитатът е доста по-стар, от сензационната кримка "Матилда" (1841) на специалиста по парижки потайности Йожен Сю: la vengeance se mange très-bien froide). В "Смъртоносен противник" (Law Abiding Citizen) старият въпрос движи сюжета и държи съспенса до края.
Джерард Бътлър (тук и продуцент) е порядъчен гражданин с идилично семейство, вечер запоява някакви джаджи, докато малката му дъщеря прави гривни от бобчета за мама. На вратата се звъни, посреща го удар с бухалка, намушкан и овързан на пода гледа безпомощен как двамата садистични взломаджии убиват жена му и детето, след като се гаврят с тях. Скоро ги залавят, но прокурорът по делото (Джейми Фокс), циничен кариерист, бърза да сключи извънсъдебно споразумение с единия срещу свидетелстване. Така ще има поне един сигурно осъден и високият му процент дела, завършили с присъди (96%, така е там), няма да се наруши. Виждайки как в системата има пробойна, а процедурата й е по-важна от справедливостта, Бътлър взема нещата в свои ръце - и тръгва на отмъщение с библейски пропорции.
Подготовката му отнема 10 години, улеснява го хобито му на изобретател и натрупаното състояние от продадени патенти, предимно на армията. Първо се намесва от дистанция в изпълнението на смъртна присъда в строго охраняван затвор, после сам раздава възмездие над главния злодей с методите на кърваво клане от хорър. Накрая с перфектността и садистичната наслада на един Ханибал Лектър дирижира от затворническата си килия (където сам се е предал) серия от механизирани убийства на всички, замесени в неговото дело. Прокурорът на Джейми Фокс е оставен за десерт.
Вниманието на режисурата (Ф. Гари Грей, справил се с "Италианска афера" и най-популярните клипове на рапърите Айс Кюб, Ар Кели и Джей-Зи, но провалил се последно с Be Cool, с Джон Траволта и Ума Търман) е основно към действието, не към характерите и дилемите им. А материалът е с благодатни етични дълбочини около сблъсъка на личния морал с буквата на закона и правото за налагане на собствена справедливост, когато системата доказано не работи. Той би изглеждал иначе в ръцете на режисьори като Тони Скот или Майкъл Ман, още повече - централната мъжка двойка играе по тяхната мярка. А сега филмът мрачно марширува към безизходния си и нелогичен финал подобно на рутинните парчета на Deftones (нещо като американските "Рамщайн", които осигуряват по-голямата част от саундтрака).