Системна грешка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Системна грешка

Системна грешка

"Смъртоносен противник" е нихилистичен трилър за границите на отмъщението

Янко Терзиев
3804 прочитания

©


Откакто онова "око за око" е в Стария завет (Изход, 21:24), стои и въпросът за справедливостта на възмездието и методите на прилагането му. Допустимо ли е те да са сравними по жестокост с първоначалния акт? В "Убий Бил" Тарантино се измъкна с култовото мото "отмъщението е блюдо, което се сервира студено". (Фактически цитатът е доста по-стар, от сензационната кримка "Матилда" (1841) на специалиста по парижки потайности Йожен Сю: la vengeance se mange très-bien froide). В "Смъртоносен противник" (Law Abiding Citizen) старият въпрос движи сюжета и държи съспенса до края.

Джерард Бътлър (тук и продуцент) е порядъчен гражданин с идилично семейство, вечер запоява някакви джаджи, докато малката му дъщеря прави гривни от бобчета за мама. На вратата се звъни, посреща го удар с бухалка, намушкан и овързан на пода гледа безпомощен как двамата садистични взломаджии убиват жена му и детето, след като се гаврят с тях. Скоро ги залавят, но прокурорът по делото (Джейми Фокс), циничен кариерист, бърза да сключи извънсъдебно споразумение с единия срещу свидетелстване. Така ще има поне един сигурно осъден и високият му процент дела, завършили с присъди (96%, така е там), няма да се наруши. Виждайки как в системата има пробойна, а процедурата й е по-важна от справедливостта, Бътлър взема нещата в свои ръце - и тръгва на отмъщение с библейски пропорции.

Подготовката му отнема 10 години, улеснява го хобито му на изобретател и натрупаното състояние от продадени патенти, предимно на армията. Първо се намесва от дистанция в изпълнението на смъртна присъда в строго охраняван затвор, после сам раздава възмездие над главния злодей с методите на кърваво клане от хорър. Накрая с перфектността и садистичната наслада на един Ханибал Лектър дирижира от затворническата си килия (където сам се е предал) серия от механизирани убийства на всички, замесени в неговото дело. Прокурорът на Джейми Фокс е оставен за десерт.

Вниманието на режисурата (Ф. Гари Грей, справил се с "Италианска афера" и най-популярните клипове на рапърите Айс Кюб, Ар Кели и Джей-Зи, но провалил се последно с Be Cool, с Джон Траволта и Ума Търман) е основно към действието, не към характерите и дилемите им. А материалът е с благодатни етични дълбочини около сблъсъка на личния морал с буквата на закона и правото за налагане на собствена справедливост, когато системата доказано не работи. Той би изглеждал иначе в ръцете на режисьори като Тони Скот или Майкъл Ман, още повече - централната мъжка двойка играе по тяхната мярка. А сега филмът мрачно марширува към безизходния си и нелогичен финал подобно на рутинните парчета на Deftones (нещо като американските "Рамщайн", които осигуряват по-голямата част от саундтрака).

Откакто онова "око за око" е в Стария завет (Изход, 21:24), стои и въпросът за справедливостта на възмездието и методите на прилагането му. Допустимо ли е те да са сравними по жестокост с първоначалния акт? В "Убий Бил" Тарантино се измъкна с култовото мото "отмъщението е блюдо, което се сервира студено". (Фактически цитатът е доста по-стар, от сензационната кримка "Матилда" (1841) на специалиста по парижки потайности Йожен Сю: la vengeance se mange très-bien froide). В "Смъртоносен противник" (Law Abiding Citizen) старият въпрос движи сюжета и държи съспенса до края.

Джерард Бътлър (тук и продуцент) е порядъчен гражданин с идилично семейство, вечер запоява някакви джаджи, докато малката му дъщеря прави гривни от бобчета за мама. На вратата се звъни, посреща го удар с бухалка, намушкан и овързан на пода гледа безпомощен как двамата садистични взломаджии убиват жена му и детето, след като се гаврят с тях. Скоро ги залавят, но прокурорът по делото (Джейми Фокс), циничен кариерист, бърза да сключи извънсъдебно споразумение с единия срещу свидетелстване. Така ще има поне един сигурно осъден и високият му процент дела, завършили с присъди (96%, така е там), няма да се наруши. Виждайки как в системата има пробойна, а процедурата й е по-важна от справедливостта, Бътлър взема нещата в свои ръце - и тръгва на отмъщение с библейски пропорции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    СЮ

    "...с библейски пропорций" още един филм , който ще гледам само заради рецензията на Янко Терзиев.

  • 2
    Avatar :-|
    СП

    Не знам дали рецензията на Янко Терзиев за филма е добра, но поне, слава Богу, не е написал "пропорциЙ"...

  • 3
    vegano avatar :-P
    Vegano

    Г-н Терзиев, във филма има едно парче на Deftones (които нямат нищо общо с Rammstein нито идейно, нито музикално). Със същата убеденост можете да твърдите, че Bob Dylan осигурява по-голямата част от саундтрака. И той се е "разписал" (думата е в кавички, за да хванете играта на думи след превод на английски) с една песен.

    Самата стойност на музикалния ви коментар нека оставим to whom it may concern.

  • 4
    Avatar :-|
    Йонас

    рутинните парчета? "американските "Рамщайн"? Боже!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.