Центурион
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Центурион

Центурион

Уестърн с мечове за момчета с филмова култура и здрави стомаси

Янко Терзиев
5509 прочитания

Уважавам автори, които прокарват свои маршрути в отдавна обходени територии. Англичанинът Нийл Маршъл (р. 1970) е от тях. Още от дебюта си (Dog Soldiers, 2002) той разказва историята на малка група в опасност, през екзистенциална призма и със средствата на стилния хорър. Досегашният му връх е The Descent (2005, британски независим филм на годината, награда "Сатурн" за най-добър хорър), в него група красиви пещернячки бяха жертва на странни същества от дълбините. Маршъл решава да стане режисьор след прожекция на "Похитителите на изчезналия кивот" и той като Спилбърг принуждава родителите си да му купят 8 мм камера. Разликата с кумира му не е само в бюджетите и ориентирането към по-зряла аудитория, англичанинът сам пише сценариите си.

"Центурион" (Centurion) е филм на Маршъл във всяка фибра. Тръгнал е от странстващата легенда за 9-ия римски легион, изчезнал мистериозно (и за историците) в мъглата на шотландския север през 117 г. сл.Хр. В нея са вкарани герои със съвременно мислене и диалог, действащи в изчистена символична среда и през монохромна визия, в която единствените топли цветове са кръвта, плътта и огънят. Така Маршъл подсказва крехкостта на човека и принципите му в среда на безконтролно насилие. Сложните идеи са смилаемо вкарани в схемата на класически уестърн, поднесени като трилър-преследване с фойерверки софт-хорър на бърз монтаж. Поканени са феновете на "300" и "Апокалипто". Очакващите старомоден епос на чувствата от рода на "Гладиатор" или "Смело сърце", не са публиката на Нийл Маршъл.

В "Центурион" са му се доверили едни най-добрите днешни английски актьори, с поглед и жест те правят образ. Майкъл Фасбендър ("Гадни копилета") е центурионът, в скептично-философски коментар той разказва историята си зад кадър. Режисьорът го вижда като един Сизиф, търкалящ съдбата си по хълмовете на мрачното време. За него оцеляването, а не победата в битката, е истинският подвиг. Командир е на най-северния гарнизон на Империята, бил е в плен при най-свирепите й врагове - пиктите (историческо келтско племе), затова знае езика им. Нему се пада да преведе 4000-те воини на 9-ия легион в мисията да прочисти горите от варвари, водещи партизанска война без правила. С "великолепна шесторка" от мъже с различни принципи (сред тях звездите Дейвид Мориси-Ботос и Лиъм Кънингам-Брик) той трябва да спасява доблестен римски генерал (Доминик Уест). По петите им е адът на животинското отмъщение, в лицето на пиктска красавица-воин (Олга Куриленко), мразеща всички мъже и римляните в частност. Повторен е класическият скок от ръба на пропаст от "Буч Касиди и Сънданс Кид", има и от пацифистката романтика от финала на "Великолепната седморка". Останалото е - ако използваме едно заглавие на Тери Пратчет - кървав топор и железен млат.

Уважавам автори, които прокарват свои маршрути в отдавна обходени територии. Англичанинът Нийл Маршъл (р. 1970) е от тях. Още от дебюта си (Dog Soldiers, 2002) той разказва историята на малка група в опасност, през екзистенциална призма и със средствата на стилния хорър. Досегашният му връх е The Descent (2005, британски независим филм на годината, награда "Сатурн" за най-добър хорър), в него група красиви пещернячки бяха жертва на странни същества от дълбините. Маршъл решава да стане режисьор след прожекция на "Похитителите на изчезналия кивот" и той като Спилбърг принуждава родителите си да му купят 8 мм камера. Разликата с кумира му не е само в бюджетите и ориентирането към по-зряла аудитория, англичанинът сам пише сценариите си.

"Центурион" (Centurion) е филм на Маршъл във всяка фибра. Тръгнал е от странстващата легенда за 9-ия римски легион, изчезнал мистериозно (и за историците) в мъглата на шотландския север през 117 г. сл.Хр. В нея са вкарани герои със съвременно мислене и диалог, действащи в изчистена символична среда и през монохромна визия, в която единствените топли цветове са кръвта, плътта и огънят. Така Маршъл подсказва крехкостта на човека и принципите му в среда на безконтролно насилие. Сложните идеи са смилаемо вкарани в схемата на класически уестърн, поднесени като трилър-преследване с фойерверки софт-хорър на бърз монтаж. Поканени са феновете на "300" и "Апокалипто". Очакващите старомоден епос на чувствата от рода на "Гладиатор" или "Смело сърце", не са публиката на Нийл Маршъл.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    groober avatar :-|
    Andon Staykov

    Поздравления за ревюто. Ще го гледам заради вас, г-н Терзиев.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.