Вглеждане в Антониони

Ретроспектива на маестрото с реставрирани копия в Дома на киното

Последно гледахме филм на Антониони на киноманията преди три години, 12-минутният "Погледът на Микеланждело". Камерата галеше детайли от скулптурите на Буонароти, предимно Мойсей, от време на време обективът потрепваше, стреснат от съвършенството. Сега ние сме в ролята на камерата, а съвършенството е естетически монолитното творчество на маестрото. Неговият "Фотоувеличение" (1966) е важен за разбирането на 60-те, колкото са "Бийтълс" и картините на Уорхол. И не става дума за прилепналите поли и костюмите от туид, а за емоционалната изолация и екзистенциалната самота.

"Фотоувеличение" и още 11 филма на маестрото - от "Приятелките" (1955) до "Отвъд облаците" (1995) - ще бъдат показани между 15 и 27 май в Дома на киното с реставрирани копия на Италианския културен институт, зад събитието е екипът на "София филм фест". Идва много важният за Антониони "Викът" (1957), за който казват, че съдържа в сбит вид последвалите шедьоври "Приключението" (1960), "Нощта" (1961), "Затъмнението" (1962). В тях Антониони се интересува от невъзможността на любовта в свят с прекъснати междучовешки връзки. С героите се случват малко неща, няма чувства на показ, вниманието е върху движенията на душите.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    sierva avatar :-|
    sierva
    • - 6
    • + 10

    „В действителност феноменът Антониони беше по-скоро резултат на нашия социалистически глад, отколкото на сериозни собствени качества. Години по-късно, гледайки най-добрите му филми отново, аз видях дълги, безкрайно скучни кадри, претенциозна игра на камерата, самоцелни фотографски решения, инфантилен диалог и посредствена до ушите маниерност. Това излиза, когато човек го сравнява с истински майстори, като Реноар, Бунюел или Рене Клер. Но по онова време ние можехме само да го сравняваме със „Запорожките казаци“ или филмите на Киро Илинчев. Антониоманията се разпространи доста в средите на нашите кинодейци, особено между по-бездарните, и допринесе много за фалшиви, претенциозно интелектуални български филми.“

    Георги Марков, „Легендата Запад: Културата“ в „Задочни репортажи за България“

    Нередност?
  • 3
    batemefo avatar :-|
    batemefo
    • + 3

    Ех, антикомунисти и в изкуството дори! Точно цитати като горния увреждат заслужения авторитет на талантливия Г. Марков. Плащал е и той дан на пропагандната машина, за която е работил през последните години на живота си.
    Отворете който си искате американски учебник по кино и потърсете в азбучния указател името "Антониони". После поразгледайте въпросните страници... Може да опитате и с друго име - Рифенщал (Лени) - придворната режисьорка на Хитлер.
    Ще ви изненада резултата!
    Таланта си е талант, независимо от модното за съответното време политическо течение.
    Желая на всички приятно гледане на " Фотоувеличение" довечера.

    Нередност?
Нов коментар

Вход

Още от Капитал