Вглеждане в Антониони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вглеждане в Антониони

Вглеждане в Антониони

Ретроспектива на маестрото с реставрирани копия в Дома на киното

Янко Терзиев
3870 прочитания

Последно гледахме филм на Антониони на киноманията преди три години, 12-минутният "Погледът на Микеланждело". Камерата галеше детайли от скулптурите на Буонароти, предимно Мойсей, от време на време обективът потрепваше, стреснат от съвършенството. Сега ние сме в ролята на камерата, а съвършенството е естетически монолитното творчество на маестрото. Неговият "Фотоувеличение" (1966) е важен за разбирането на 60-те, колкото са "Бийтълс" и картините на Уорхол. И не става дума за прилепналите поли и костюмите от туид, а за емоционалната изолация и екзистенциалната самота.

"Фотоувеличение" и още 11 филма на маестрото - от "Приятелките" (1955) до "Отвъд облаците" (1995) - ще бъдат показани между 15 и 27 май в Дома на киното с реставрирани копия на Италианския културен институт, зад събитието е екипът на "София филм фест". Идва много важният за Антониони "Викът" (1957), за който казват, че съдържа в сбит вид последвалите шедьоври "Приключението" (1960), "Нощта" (1961), "Затъмнението" (1962). В тях Антониони се интересува от невъзможността на любовта в свят с прекъснати междучовешки връзки. С героите се случват малко неща, няма чувства на показ, вниманието е върху движенията на душите.

Антониони учи, че в киното, както и в действителността, видимостите са нетрайни и несигурни, истината е някъде отвъд тях. Знаменитият седемминутен кадър от финала на "Професия репортер" (1975) започва с лицето на Джак Никълсън в празната стая, после камерата бавно минава през решетките на прозореца, панорамира на 180 градуса по напечения от слънцето площад и после пак се връща при героя. В началото на кадъра той е жив, в края му е мъртъв. Докато се е случвала развръзката, висшата цел на разказвателното кино, сме гледали напечения от слънцето площад с някакъв старец, хвърлящо камъни дете, бездомно куче, тичаща Мария Шнайдер... Най-важното зрителят трябва сам да довърши, подсказва Антониони.

Ретроспективата ще покаже "Червената пустиня" (1964) в оригиналния цветен замисъл на маестрото, който боядисал не само къщите и улиците, но и листата на дърветата, за да отговарят на настроението на героинята му (Моника Вити във времето, когато двамата живеят заедно). Ще видим и "Забриски пойнт" (1970) с дигитално възстановения звук на "Пинк Флойд". Интересен за киноманите ще бъде "Мистерията Обервалд" (1980, по пиесата на Кокто "Двуглавият орел"), където Антониони, пръв от големите, експериментира с естетиката на телевизията и видеото.

Ще срещнем творчество, стоящо над злободневието, дори над политиката, религията и морала, затова останало недокоснато от времето. Питащо големия въпрос за предназначението ни в свят, който е същият и без нас. Което не значи, че трябва да спрем да опитваме и да се вглеждаме в него.

Последно гледахме филм на Антониони на киноманията преди три години, 12-минутният "Погледът на Микеланждело". Камерата галеше детайли от скулптурите на Буонароти, предимно Мойсей, от време на време обективът потрепваше, стреснат от съвършенството. Сега ние сме в ролята на камерата, а съвършенството е естетически монолитното творчество на маестрото. Неговият "Фотоувеличение" (1966) е важен за разбирането на 60-те, колкото са "Бийтълс" и картините на Уорхол. И не става дума за прилепналите поли и костюмите от туид, а за емоционалната изолация и екзистенциалната самота.

"Фотоувеличение" и още 11 филма на маестрото - от "Приятелките" (1955) до "Отвъд облаците" (1995) - ще бъдат показани между 15 и 27 май в Дома на киното с реставрирани копия на Италианския културен институт, зад събитието е екипът на "София филм фест". Идва много важният за Антониони "Викът" (1957), за който казват, че съдържа в сбит вид последвалите шедьоври "Приключението" (1960), "Нощта" (1961), "Затъмнението" (1962). В тях Антониони се интересува от невъзможността на любовта в свят с прекъснати междучовешки връзки. С героите се случват малко неща, няма чувства на показ, вниманието е върху движенията на душите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    sierva avatar :-|
    sierva

    „В действителност феноменът Антониони беше по-скоро резултат на нашия социалистически глад, отколкото на сериозни собствени качества. Години по-късно, гледайки най-добрите му филми отново, аз видях дълги, безкрайно скучни кадри, претенциозна игра на камерата, самоцелни фотографски решения, инфантилен диалог и посредствена до ушите маниерност. Това излиза, когато човек го сравнява с истински майстори, като Реноар, Бунюел или Рене Клер. Но по онова време ние можехме само да го сравняваме със „Запорожките казаци“ или филмите на Киро Илинчев. Антониоманията се разпространи доста в средите на нашите кинодейци, особено между по-бездарните, и допринесе много за фалшиви, претенциозно интелектуални български филми.“

    Георги Марков, „Легендата Запад: Културата“ в „Задочни репортажи за България“

  • 3
    batemefo avatar :-|
    batemefo

    Ех, антикомунисти и в изкуството дори! Точно цитати като горния увреждат заслужения авторитет на талантливия Г. Марков. Плащал е и той дан на пропагандната машина, за която е работил през последните години на живота си.
    Отворете който си искате американски учебник по кино и потърсете в азбучния указател името "Антониони". После поразгледайте въпросните страници... Може да опитате и с друго име - Рифенщал (Лени) - придворната режисьорка на Хитлер.
    Ще ви изненада резултата!
    Таланта си е талант, независимо от модното за съответното време политическо течение.
    Желая на всички приятно гледане на " Фотоувеличение" довечера.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK