Стрела в сърцето

"Стъпки в пясъка" трогва с истина и простота

"Ако ще опитваш – давай до края. Иначе въобще не започвай." Обикновеният българин Слави (Иван Бърнев) живее по програмния стих на стария Ханк в новия български филм "Стъпки в пясъка" на актьора–режисьор Ивайло Христов. Една топка се търкулва отвъд граничната телена мрежа, един русоляв хлапак изтичва "оттатък" да си я вземе, едно момиченце с плитки го моли да се върне "отсам". Целият сетнешен живот на хлапака се разделя на "отсам" и "оттатък".

Минават години, Слави и Нели (Яна Титова) израстват неразделни в тихия дунавски град, в последната година на гимназията осъзнават, че са влюбени. Слави има приятел льохман (Деян Донков) и приятел мъжага (Асен Блатечки). Влиза в казармата, случват му се смешни (Ненчо Илчев), страшни и абсурдни неща. Научава цената на приятелството, свободата, живота. Излиза мъж. Но Нели е предпочела един от приятелите му, този, когото най-често е спасявал.

Баща му (Васил Михайлов) е оставил един урок: и червата ти да се влачат – продължаваш, казваш, че поясът ти се е разпасал. Слави тръгва пак през телената ограда (годината е 1976) да опита другаде (Виена). Майка му (Пламена Гетова) остава "отсам", смазана от бит и тъга. Във Виена Слави почва от нулата, увлича се по келнерка с тъжни очи (Лабина Митевска) и тя по него, но и на двамата душите са другаде.

Слави опитва отново. Америка. От канавката в Ню Йорк (Башар Рахал и равният на Морган Фрийман по излъчване американски актьор Франклин О. Смит) до звездите над Аризонската пустиня. Не губи надежда, замогва се. Кара огромен собствен камион по правите до хоризонта пътища. Но от себе си не може да избяга. Индиански шаман вниква в мъката му, дава му стрела, която да го върне при любовта. Любовта му е в България.

Филмът на Ивайло Христов е извисена мелодрама и не се срамува от това. Просълзява против волята, все едно слушаш "Моя страна" или "Облаче ле, бяло" от устата на стар емигрант. Историята е истинска, режисьорът я чул в едно кафене в Чикаго, разказал му я Слави Даскалов от Видин. Към нея Ивайло Христов навързал случки на приятели и лични спомени. Написал сценария специално за Иван Бърнев. Бърнев му връща жеста, еднакво убедителен и като несръчен гимназист, и млад войник, и като побелял, препатил мъж. Ивайло Христов е с достатъчно опит в театъра (ученик на Леон Даниел) и в киното ("Емигранти"), за да не остави филма да се рее само в романтика и носталгия. Приземява го при всяка възможност - на хладен фон чувствата парят повече (по Брехт). Историята на живота си Слави разказва пред обръгнала компания цинични мъже – взвод митничари на гарата, водени от виделия всичко Велко Кънев (внушителна роля на големия актьор). Визията (оператор Емил Христов) е като режисурата -  в услуга на разказа и актьорите. Америка е интимна и задушевна (по "Париж, щата Тексас"), в пейзажите и пространствата има екзистенциални вибрации (локацията е същата като във финала на "Телма и Луиз"), актьорските типажи са находка - и митологични, и земни.

Филмът ще раздели зрителите. Тънките естети ще свиват устни над чистия жанр. Някои (Харалан Александров от журито на "Златната роза") ще привидят във филма популизъм, защото разнежвал предсказуемо, работел с проверени модели. Но зрителят от галерията ще разбере. Една истинска любов е нямало как да се случи. Заради живота, с който всички сме се съгласили. В случая този зрител е важният. За него е филмът.

Авторът на началния стих беше извикал: "Любовта е 10 000 горящи карамфила." "Стъпки в пясъка" е готов да ги къса един по един с голи ръце.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    damianrm avatar :-P
    damianrm

    Гледал съм го този филм и за мене ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА ! Горещо го препоръчвам на всеки

  • 2
    mialenna avatar :-P
    mialenna

    Прекрасен филм, който може да бъде разбран и най-важното съпреживян.
    Той ми даде една възможност... За час и малкото повече от половина пропътувах дълъг път - първо се върнах две години и половина назад, после шестнадесет години назад, влюбих се веднъж и половина, разлюбих два пъти. Разбрах, че бягството не е решение и че половин крачка не се брои за цяла. Разбрах и че трябва да си смел, че дори и да те е страх - едното око трябва да остане отворено, за да видиш къде ще стъпиш...Защото следите остават.

  • 3
    darrydoncheva avatar :-|
    Darry Doncheva

    "Любовта е 10 000 горящи карамфила. "Стъпки в пясъка" е готов да ги къса един по един с голи ръце."

  • 4
    sves avatar :-|
    Све

    Защо не казвате нищо за изключително слабата игра и скалъпените и недоизмислени сцени?

  • 5
    joseph_stalin avatar :-|
    joseph_stalin

    Вижте сега другари,
    В изкуството, любовта е винаги "мелодрама". Само талантът на Великия Шекспир е в състояние да превърне тази мелодрама в "драма". И в трагедия. Дори и за най изтънчените ценители.
    На другарят Харалан Александров бих казал:
    Уважаеми Харалан, драги ми Александров,
    Хайде не се правете и вие на Мария Английска! Киното е изкуство за широките народни маси и в него няма как, да липсва популизъм. И вместо да правите такива дълбокомислени заключения, гарнирани с аристократично пренебрежение, по добре благодарете на момичетата и на момчетата за това, което са направили в този филм. Защото са го направили от сърце!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал