Краят на играта

"Тилт" е за блокирания живот на едно поколение

Продължава сезонът на добрите български филми. Сега е редът на "Тилт", зрелия дебют на братя Чучкови, синовете на маестро Виктор Чучков. Когато преди две години ги попитахме (Light, 21 април 2009) в какво ги е възпитал баща им, отговориха "в чувство за обществен дълг". Готовият филм доказа, че това не са били празни думи.

Историята му започва през лятото на 1989 с едно мазе и четирима приятели – Сташ (Явор Бахаров), Гого (Ованес Торосян), Дъвката (Александър Сано) и Ангел (Ивайло Драгиев). Нито по-добри, нито по-лоши от връстниците си, и те броят стотинките и мечтаят живота от лъскавите списания. Разликата са скейтовете, които юркат в парка с Паметника – една степен на свобода повече. От време на време поработват и за Змията (Филип Аврамов, уличния тартор), шиткат порнокасетите му на съучениците си.

"Тилт" е напипал емоционалната истина за врящото време, с моралния хаос и разпада на авторитетите. Алтернативата е една чиста любов (Беки - Радина Кърджилова), разрушителна и забранена (бащата Георги Стайков, полковник). Или буквалната наивна емиграция (подредена, но чужда Германия) – "отиваме, правим пачките, връщаме се лордове, отваряме заведение". Реалността обаче я управляваха (управляват) полковниците...

Силната метафора на заглавието е изпълнена с увличащо съдържание. Терминът tilt е от играта флипер - системата блокира, когато я атакуваш прекалено емоционално. Четиримата скейтъри са като металните топчета в лабиринта от удари, печелят (приятелство, лоялност), но и губят (егоизъм, предателство) житейски точки. Феърплей няма по условие, защото всичко е било (и май e) в ръцете на назначените кукловоди на псевдопрехода – мафиоти, новобогаташи и политици, във филма показателно са "три в едно".

"Тилт" е направен без комплекси, носи европейско качество. Творческите си роли Чучкови са разпределили като братя Коен (без нищо повече в сравнението) - Виктор режисира, Борислав продуцира, и двамата са зад идеята и сценария. Опитът им от рекламата, телевизията и клиповете е прелял в защитена киноестетика. Без страх от жанра, криминалната мелодрама е пълноценна, социалният фон е автентичен, с  аромата на времето - вицов градски хумор, улична романтика, нищета на бита, абсурд на ежедневието и проникващо насилие.

Виктор Чучков отдавна е с усет за кастинга (той е човекът, извадил Део иззад бара, сложил го в "Джубокс"), младите актьори му се отплащат с раздаване. Явор Бахаров е с класи над телевизионната си слава, разтворен без остатък в героя си. Можем спокойно да кажем – роди се звезда. В цялата младежка група няма и зрънце фалш (открояващ се Торосян), Филип Аврамов пренася хамелеонския чар/заплаха на героя си, Георги Стайков е от малкото актьори от другото поколение с нулева театралност. Камерата на Рали Ралчев ("Самсара") работи като инструмент на драматургията, следва емоционалната й крива, лицата и средата се врязват в паметта. Музиката на Виктор Чучков-баща е жанрово вярна и изненадващо модерна.

Хубавото е, че в "Тилт" няма политика, "сини" и "червени", назидателност. Филмът е за това в какво живяхме (живеем) и какво направиха (правят) с животите ни.

Виктор Чучков не дава лесни отговори, каза ни го и съвсем скоро (Light, 22 януари 2011): "Щом можем 20 години да търпим всичко, значи не заслужаваме повече..." Удивително е, но е запазил пламъчето на моралния стоицизъм на русолявия хлапак от "Йо-хо-хо", още е готов "на абордаж" срещу злото. Филмът му е дълго стаяван вик в защита на нормалността (любовта), която продължава да е под обсада. Изкрещян е талантливо в лицето на кукловодите (действащи и сега?), на езика и с непукизма на днешните Сташ, Беки, Гого, Ангел... Предупредени са, да му мислят.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


17 коментара
  • 1
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Такива филми са шит. Само че някой си мислят, че са коректни щото ни набиват колко сме зле и колко сме сиви. Не, благодаря!

  • 2
    kakawida avatar :-|
    kakawida

    Аман от тоя филм! Вече и ютията като включа, от нея изскача къдрав гном и почва да ме убеждава колко чудно невероятен е "Тилт". Пресолява се манджата с толкоз реклама, с толкоз PR. Някак си при "Мисия Лондон", където също се оляха с рекламната кампания, поне имаше забавен елемент и се "получи". Ама за "Тилт"... не ща. Опротивя ми от толкова навиране под носа.

  • 3
    hollies avatar :-|
    Хан Крум

    Някъде имаше статистика за приходите от българските филми за 2010 г.. Знаете какви пари се дават от бюджета за българско кино. Първият в класацията успял да докара 100 000 зрители. Петият в класацията докарал стотина зрители и приход от билети около 550 евро. За петнадесетият български филм в класацията не се отваря и дума.

  • 4
    hollies avatar :-|
    Хан Крум

    Отделно че рекламата върви с откраднат кадър от филма "По Мисури" , в който Джак Никълсън казва на Марлон Брандо, че се е събудил, тъй като му е прерязал гърлото.

  • 5
    moreni avatar :-|
    moreni

    Интервюто на Чучков в Лайт беше доста смислено. Доколкото разбрах филмът донякъде пресъздава истинска история. А киното ни никога няма да си възвръща вложеното в чисто парично изражение. Но откъм духовност е страшно важно да има българско кино. Ако децата ни гледат само чуждо, брой ги все едно не са българи, киното въздейства изключително силно. Така че успех на филма!

  • 6
    elaida avatar :-|
    elaida

    Въпрос към сценаристите - няма ли най-сетне да избягате от тематиката за комунизма и мутрите?

  • 7
    lady_bug avatar :-|
    nelly

    Хареса ми статията и за първи път ми хареса употребата на скоби. Филма е готин, реален и да, трябва да има реклама, и да, гнома трябва да изкача, защото българското кино тръгна нанякъде. Стига хранили! Гледайте филма...

  • 8
    mariana_angelova avatar :-|
    mariana_angelova

    аман от хейтъри !

  • 9
    cia_germany avatar :-|
    CIA Germany

    До коментар [#5] от "moreni":

    За целта обаче трябва да го пуснат колкото се може по скоро по торрентите щото децата са дебили, които пари за нищо не искат дават и не са наясно, че това, което гледат струва някакви суми и за да има какво да гледат след 2/3 години все ще трябва индиректно да го финансират с посещаемост в киносалоните!!!

  • 10
    niki_sap avatar :-|
    Nikolay Sapundzhiev

    Ей, аман от коментатори трупащи слава без дори да са си направили труда да видят за какво става дума.
    Филма е добър! Има си забележките, както откъм качество на продукцията, така и от към сценарии и развитие на персонажите, но е добър и то доста добър! Озвучаването за пореден път е под всякаква критика, някой от сетовете са прекалено театрални (тъмни огромни мазета, гробища и т.н), в огромна част от сцените се отделя прекалено много място и време за да ни се покаже къде се развива действието и като цяло е прекалено с препратките към 90-те. Защо, защото не е нужно това да филм за всички поколения и за всички зрители, не можеш да научиш 13-15 годишните всезнайковци какво и как се случвало само с показването 5 пъти на Лютеница Първомайска и телевизор Електрон, не е нужно да отделиш 10 минути за да покажеш, мизерният емигрански живот разхождайки ни неколкократно из избушената немска къща. На тях ще им трябва доста време докато разберат защо топ гъзарите във филма карат Мерцедс двувратка, който в момента се продава за 3 000 лв., точно защото все още се продава за 3000лв.... Филма печели от носталгията по онова отминало време (да доста отминало) на друго едно поколение и щеше да е достатъчно с по-малко изгубено време и място за подобни "маркери" да се създаде същото усещане. Времето и мястото, можеше да се използват малко повече за развитие на образа на Беки - доста постно и елементарно представяне. Като цяло, абсолютно всички герои с иключение на Сташ, а може би и на Гого са изключително еднопластови, черни, бели и без нищо заинтригуващо в тях, просто сенки към главния герои - ако се дават Оскари за поддържаща роля няма да са за този филм и не заради слабата игра, а заради липсата на интересен образ.
    И все пак Сташ е интересен, завладаяващ, гори, лидер непровъзгласен, но истински, завладяващ само с една дума, отдаващ се на мисията, която си е измислил, без да необходимо да е последователен. На моменти скучен, но страхотен. Човека, който дори и да знае, че ще загуби ще посмее да скочи.
    Филма е доста добър и си заслужава гледането на кино.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал