Любов от първи чат

Love.net e романтична комедия за модерното (не)общуване

Вирусът "български филм, ама хубав" излезе резистентен. "Love.net" стои достойно в редицата на "Стъпки в пясъка", "Тилт" и очакваните силни заявки "Подслон", "Островът" и "Лора от сутрин до вечер". Макар да е в по-леката бленда като жанр и тема. Филмът на Илиян Джевелеков се гледа с лекотата, с която разлистваш модерно лайфстайл списание. Е, и се забравя също толкова бързо. Но времето в салона си струва.Настроението и хуморът по границата с мелодрамата са като в британския образец «Наистина любов». Там свързващата нишка между любовните случки бе коледната седмица, тук е Мрежата и инвазията й в животите ни. Любовта — най-старото чувство, среща интернет — най-новото средство. Редом с развлечението филмът има и трезво отстранен пласт за печалбите и загубите от виртуалното живеене.

Идеята хрумнала на Джевелеков в технологично далечната 2004, след три години заглавието на филма е вече профил в известен сайт за запознанства, потребителите му са поканени да споделят собствени истории. Постъпват цели 7346, обобщени и дофантазирани (сценаристи Джевелеков, Матей Константинов и Нели Димитрова) до четири. Продукцията е изцяло българска, бюджетът (1.3 млн.) е основно от НФЦ, ефикасната рекламна кампания е по добрите примери на "Мисия Лондон" и "Тилт". Естествената аудитория на Love.net е същата като на интернет — активните млади (и онези по дух).

Свързващо звено между историите е героят на Захари Бахаров, редактор в модерно лайфстайл списание, готви статия със заглавието на филма. Подходът му е писателски (което личи и по обилния задкадров текст), предполага личен опит. В розовите сайтове се представя за "симпатично перверзен" (това е и ключът в обезоръжаващото изпълнение на Бахаров), гледа на интернет като на "бойно поле на градивния скепсис". Търси "бързоликвидна връзка с нула ангажименти", така се намират с героинята на Койна Русева. Резултатът е бързо питие и още по-бърза телесна консумация. Той го прави заради тръпката; тя, за да надвива ден след ден възрастта и самотата – разведена е и с алиенирана дъщеря на 14. Самата дъщеря (свежо включване на Лора Чешмеджиева) е нагледният пример колко е лошо да се правиш на по-голяма пред дебнещите в Мрежата лоши батковци (чичковци).

Журналистът на Бахаров има брат, циничен хирург, заглеждащ се по всяка по-засукана жена наоколо (Христо Шопов, солиден актьорски като при Мел Гибсън). В мрежата той е Рик Блейн (героя на Богарт в "Казабланка"), под циничната му маска вие глад за романтика. Не я намира в дома си, със син компютърно зомби и тиха и примирена съпруга (Лилия Маравиля, грях за bg-киното, че я преоткрива толкова време след "Индиански игри"). В повтарящите се вечери, в отделни стаи, всеки е с лаптопа си – живее с по-красивата част от себе си във виртуалния свят. Където всичко е възможно - дори да възкръсне една погребана любов.

Страдалката на Маравиля е с приятелка, с която си споделят всичко – театрална режисьорка, поставяща разголено "Казанова" (Диана Добрева, пренесена от живота заедно с откъси от спектакъла си). Проблемът на режисьорката е изгубена стара песен – две китари и вокал като юлска утрин, по скайпа й я търси самият някогашен изпълнител (Джон Лоутън от "Юрая Хийп" , артистичен, макар и с първа роля в киното). Участието на Лоутън (и на приятеля му от групата Мик Бокс) е с документална ценност за филма. Легендите са се чувствали добре в българския проект, което личи и от специално изпятата на прощаването с екипа благодарствена песен Miramar Blues Farm (http://vbox7.com/play:28e1639d).

Но не само заради тяхното участие "Love.net" е модерен като естетика и послание, космополитен филм. Качеството на продукцията на "Мирамар" ("Дзифт") е завидно за българските стандарти. Във визията (Емил Христов, камера по пулса на драматургията) и звука (френският перфекционист от "Дзифт" Пиер-Ив Лавуе) няма бедност и комплекси, музиката е с добавена емоционална стойност. Режисурата на Джевелеков е пренесла всичко добро от опита в рекламата, има и умение в предразполагането на актьорите. Сред малкото недостатъци е желанието за непременно обобщаване ролята на интернет днес, и то на ниво "човечество". Нещо, което сюжетът просто не издържа.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    "алиенирана дъщеря "?! Във филма имало и извънземни?!
    Или авторът е искал да каже отчуждена, но не са му достигнали познанията по български?

  • 2
    dimitrova_p avatar :-|
    dimitrova_p

    До коментар [#1] от "Starsky": Алиенация-та е термин в психологията ;-)

  • 3
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#2] от "dimitrova_p":
    алиенацията е просто една транслитерация поради беден речник без значение на жанра.

  • 4
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Дали това е статия по психология или можем да използваме грозната чуждица "Отчужден", вместо красивата българска думичка "Алиениран". Надявам се да не е такова и качеството на коментара, след като гледам филма.

  • 5
    an_77 avatar :-|
    An*

    Мисля си, че сравнението с "Наистина любов" е доста дръзко, а в действителност /за гледалите филма/ - направо неуместно...

  • 6
    pellmel avatar :-?
    Ивелина Митева

    На мен ми хареса повече от "Стъпки в пясъка" и "Тилт". Хареса ми това, че най-накрая разглеждат нещо различно от тема, свързана с прехода. Според мен филмът отразява реалността. Факт е, че всички 14-годишни момиченца - а и не само - имат такива профили в сайтове за запознанства. Радвам се, че филмът ще се гледа от много млади хора, но според мен той трябва да бъде видян и от нашите родители. Тези, които нямат никаква представа, че децата им си качват полу голи снимки в интернет. Тези, на които не им прави впечатление каква музика слушат децата им, как се обличат и на кого подражават. Другата истина, която ни поднася филмът е огромният брой на възрастните, които също са регистрирани в тези сайтове. Не е тайна, че повечето ни родители имат профили във ФБ или гепи ме точка ком... Затова ми беше много интересно и изненадващо да чуя, че баща ми, който от 15 години не е ходил на кино, е гледал този филм. Не му е харесал, но както той обича да казва "на вкус и цвет товарищ нет". Гледайте филма, има няколко много силни момента, заради които си заслужава...които направо те стискат за гърлото..Надявам се "Подслон", за който чух много хубави отзиви да ни изненада приятно :)

  • 7
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    Аз разбира се няма да го гледам този филм, защото ми се повдигна още като мернах трейлъра от зле прикритата пошлост и евтина мелодрама. Но ето тук има едно мнение на човек гледал филма, което напълно потвърждава първоначалните ми впечатления:

    http://www.svobodata.com/page.php?pid=5370&rid=154&archive=

  • 8
    dilo avatar :-|
    dilo

    Наскоро гледах филма. Това беше най-дългият в живота ми рекламен клип на Сони VAIO. Чаках ли чаках да почне филма, но май покрай всичките лаптопи на Сони, филма съм го пропуснал. Не мисля,че си заслужаваше. ТИЛТ и "Стъпки в пясъка", макар и да залагат на поизтъркана история за емиграцията и неволите й, за мен поне, бяха доста по-смислени филми.

  • 9
    greenberg avatar :-P
    greenberg

    До коментар [#1] от "Starsky":

    Авторът не е виновен, редакторът е спал между редовете...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал