С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

8 9 юни 2011, 15:48, 5949 прочитания

Бягай, Лора

В "Лора от сутрин до вечер" поколението "Егоист" се разделя с "прехода", забавлявяйки се

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Понякога си мисля, че те останаха тук, за да ни напомнят колко лошо подредихме животите им, как разпиляхме младостта им в илюзии. Другите 700 000 техни връстници от онази корица на списанието отдавна са по житейските писти, в пъти напред със стандарта. Но подреденият живот "там", при работещите правила и йерархии, вероятно е и в пъти по-скучен.

В "Лора от сутрин до вечер" на писателя и дебютант в игралното кино (което съвсем не личи) Димитър Коцев, наричан от приятелите Шошо, правила и йерархии няма. Игривият му и ироничен филм по едноименната му книга отпреди няколко години се гледа с безпризорното чувство на следобеден коктейл. Вътре е несвършващият купон (защото какво друго им остава) на поколението, живеенето ден за ден - с редуцираните мечти и компромисите на оцеляването, с малките рани от предателствата и повтарящите се грешки на доверието. Тук са и убежищата на приятелските кръгове на спасяването поединично или в клубове по интереси, невинаги легални. Филмът е за тях - чувствителните деца на големия град, малцинство сред морето от простотия и прагматизъм.


Техният ритъм е офис - клуб - отрязване, озаряван от време на време от светкавицата на някоя внезапна любов, колкото да си спомнят, че са живи и могат да имат мечти. Ако и любовта се окаже провал като всичко останало, споко – тогава ще са виновни махмурлукът, тревата и цялата околна химия...

Така живее Лора (Милена Николова, без Миленита вече, когато става дума за кино) от сутрин до вечер. Макар че сутрин е силно казано, защото часът е 11 и пет, нощта е била с прекалености, не помагат нито разтворимото хапче, нито душът, после настъпената маратонка, сцепената вежда, приятелската лепенка на челото. Лора има скъпа работа, която отдавна вътрешно е напуснала, чака я лицемерен и лъскав офис с тиранична шефка (Радена Вълканова) и странна пратка от авера й в купоните, успешния лентяй Гладкия (Христо Петков). Сребърни зарчета с еднакви цифри на всички стени, зарчетата на щастието. Около тях витае вековна мистерия, някакви много лоши хора ги искат на всяка цена. Гладкия е замесил Лора и приятеля им и заместник-министър на икономиката (сериозно!) Тихо (Димо Алексиев) в преследването. Този ден на Лора няма да е като другите.  

Филмът на Коцев е независим от всякакво държавно и корпоративно финансиране, сниман на магия и "с малко помощ от приятелите ми", както пееха "Бийтълс". "Независим" тук е естетическо качество. Няма конформизъм, няма компромиси. Има нещо от духа на 60-те и ранните неща на Годар, който казваше: "Дайте ми камера и красиво момиче и ще ви направя филм." Изпълнението на Милена Николова е енергийният център на филма, без нея той е невъзможен. Тя е толкова истинска, че и целият филм става истински.



Това е клубен филм, направен от приятели за приятели. Неговите герои са и неговите зрители - отказващите да пораснат момчета и момичета от елитните софийски гимназии и после от рекламните агенции и чуждите фирми, от бермудския триъгълник на няколко софийски клуба и няколко "билкови" улици, които присъстват и буквално във филма. Това прави историята на Лора повече игра, без реална драма, всичко е една вътрешна шега за клубно посветени.

Мисля си, че целият проект би спечелил (романът има потенциал за това), ако Коцев бе отворил по-демократично блендата и за онази част от поколението, което нямаше средата и възможностите на приятелите на Лора. За момчетата и момичетата извън жълтите павета, които пишеха честните си (и затова смешни) писма до онова списание само за да бъдат смазани от иронията на вездесъщия "ред"... Но в "Лора..." има един прелестен момент, който прави затворената му "клубност" приемлива.

Единствената героична случка и повод за гордост в социалния живот на поколението - малката януарска "революция" от 1997, е показана като вътрешна на поредното кахърно влюбване на вятърничавата най-близка приятелка (Ива Гочева, откритие). Пример как отвъд играта на смешки и страшки филмът е и за сериозни неща. Разминаванията на мечтите и реалността, крехкостта на отношенията, паническият страх (от нас ли дойде това?) да се говори за важните неща. Знам ли какво искам от живота; уж го живея умело, но имам ли идея защо го живея? Тези въпроси ги има в книгата и белегът за успеха на цялото "партизанско" начинание на Димитър Коцев е, че те живеят и във филма. Кой каза "Сънданс"...   
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 5070 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 4480 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Децата ни гледат

"Подслон" е стилен и честен къс от живота

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.