Децата ни гледат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Децата ни гледат

Децата ни гледат

"Подслон" е стилен и честен къс от живота

Янко Терзиев
6491 прочитания

Животът е винаги конкретен. И най-високите истини са резултат на земни събираеми – човешкият опит, случките, делничният ход на времето. В зрелия си дебют "Подслон" Драгомир Шолев (запомнете това име) показва, че знае цената на конкретността.

Нелепа спортна купа до предното стъкло на автобус, плъзгащ се в сивата дъждовна пелена, усещането е за потъване в нова реалност (или във филм на Дейвид Линч, ако се оставим на звучащата The Saddest Song на Morphine). В заспалата понеделнишка сутрин силно разтревожен мъж на средна възраст в спортен анцуг (Цветан Даскалов) говори със съпругата си за неприбиралия им се от петък син. На въпроса на мъжа до себе си да не се е случило нещо лошо, той отговаря, че няма проблем. После подшушва на шофьора да кара направо към апартамента му в олющен панелен комплекс, в отдалечен от центъра бетонен квартал на град като Перник. Времето е сега, но може да е и преди 10, 20 години...

Външно "Подслон" е наблюдение над живота, но поднесено като камерна пиеса, с цифрово означени пролог, централна случка и епилог. Подсказано ни е, че парчето от живота е артистично обработено, всеки детайл и мръдване на камерата са от значение, нищо не е случайно в кадър. Сега свързват този стил с новото румънско кино (не случайно съсценарист тук е Разван Радулеску - "Смъртта на г-н Лазареску", "4 месеца, 3 седмици, 2 дни"), но в България някога така работеше Едуард Захариев ("Вилна зона"), а Майк Лий е световно име в този ключ. Той предполага цялото внимание на зрителя, рациото е преди емоциите. Но по-важно от стила е да имаш да кажеш нещо свое с него. Шолев има.

Бащата и изтерзаната от безсъние и сълзи майка (Янина Кашева) минават през рутината на полицейската процедура по обявяване на 12-годишния им син Радостин (Калоян Сирийски) за изчезнал. Околната мизерия и бюрокрация са големи като мъката им. Съсипани от взаимни обвинения и отчуждени на още една степен (ако това е възможно), автобусът ги стоварва обратно на спирката в призрачния им квартал, сами под дъжда, гледат буквално в различни посоки. Тя остава да си поплаче, той се качва с предлог да разходи кучето, но тайно да попуши в гаража.

Горе, в претрупания с вещи апартамент, ги чака изненада. Радостин се е прибрал, лее се актуален пънк, хубаво тъмнокосо момиче с татуировки и лицев пиърсинг (Силвия Герина) се къпе в банята, малкият твърди, че му е приятелка. Бащата, гневен с нащърбения си авторитет, се ориентира към масата, ракията и дистанционното. Щастливата майка се улисва в кухнята ("Защо не ни предупреди, че ще имаме гости?"), всеки е там, където се чувства сигурен. Тогава се явява десертът на ситуацията. Хард пънкар с наострен индиански гребен (Ирена Христоскова в историческо изпълнение) и "униформа" от времето на Sex Pistols влита с бутилка водка и мрежа бири в ръка. "Приятелят ми Тенкса", представя го детето. Покривът е един – поколенията са две. Разломът между тях е колкото Марианската падина. Събира ги уж рутинен разговор над подредената маса. Срещат се и не се познават. Сблъсъкът е неизбежен.

На ринга са статуквото и бунтът срещу него. Родителите са застинали в примирение и конформизъм, отношенията им са разядени от трупани с годините малки лъжи и образ "за пред хората". За тях времето е спряло, както за старата печка "Раховец" в ъгъла, разпадът е вътрешен. Не смеят дори да се научат на скайп и да се чуят с големия си син, отдавна в Америка. Тук Шолев не оставя много надежда. Но той е строг и към младите, те бълнуват за анархия, без да разбират значението на думата. За тях тя е реакция на сгрешения свят на възрастните, не платформа за действие. Дори пънкът им не е от гняв и отхвърляне, а от носталгия по липсващите свобода и искреност. Нещо много важно е счупено и никога няма да се поправи.

Филмът на дава лесни отговори, но и не затъва в песимизъм. Спасява го дискретният хумор, иронично-опрощаващата рамка, през която е погледнато на двата изключващи се свята. Като форма "Подслон" е конвертируем европейски филм. Камерата плува в дълги кадри сред обектите и хората, монтажът е невидим. Авторският коментар е в крупностите, разположението на обектите в кадъра, саундтрака. Камерата "прелиства" отворената книга на живота какъвто е, втренчванията й подчертават важните пасажи. Шолев признава, че примери му са били Касавитис и Джим Джармуш ("Прекършени цветя"). Успял е (макар с малки неравности - някои движения на камерата са заради самия "арт"; но все пак сме в дебют) да удържи високата топка.

"Подслон" е новаторски не само формално и значението му тепърва ще се уталожва. Най-голямата грешка ще е да го подведем под някакъв "румънски знаменател". След този филм българското кино е вече в Европа. Въпросът е там ли сме ние.

Животът е винаги конкретен. И най-високите истини са резултат на земни събираеми – човешкият опит, случките, делничният ход на времето. В зрелия си дебют "Подслон" Драгомир Шолев (запомнете това име) показва, че знае цената на конкретността.

Нелепа спортна купа до предното стъкло на автобус, плъзгащ се в сивата дъждовна пелена, усещането е за потъване в нова реалност (или във филм на Дейвид Линч, ако се оставим на звучащата The Saddest Song на Morphine). В заспалата понеделнишка сутрин силно разтревожен мъж на средна възраст в спортен анцуг (Цветан Даскалов) говори със съпругата си за неприбиралия им се от петък син. На въпроса на мъжа до себе си да не се е случило нещо лошо, той отговаря, че няма проблем. После подшушва на шофьора да кара направо към апартамента му в олющен панелен комплекс, в отдалечен от центъра бетонен квартал на град като Перник. Времето е сега, но може да е и преди 10, 20 години...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    moreni avatar :-?
    moreni

    Какво да се прави, ние като национални комплексари ще чакаме отвънка да го похвалят филма, за да го харесаме. Успех, Шолев! М/у другото най-сетне гледах "Сега и завинаги", благодаря, че си документирал къртещото събитие Ревю-Контрол-Хиподил в Зимния дворец 2009 г.! :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Smart Коледа"

Кино: "Smart Коледа"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK