Децата ни гледат

Животът е винаги конкретен. И най-високите истини са резултат на земни събираеми – човешкият опит, случките, делничният ход на времето. В зрелия си дебют "Подслон" Драгомир Шолев (запомнете това име) показва, че знае цената на конкретността.

Нелепа спортна купа до предното стъкло на автобус, плъзгащ се в сивата дъждовна пелена, усещането е за потъване в нова реалност (или във филм на Дейвид Линч, ако се оставим на звучащата The Saddest Song на Morphine). В заспалата понеделнишка сутрин силно разтревожен мъж на средна възраст в спортен анцуг (Цветан Даскалов) говори със съпругата си за неприбиралия им се от петък син. На въпроса на мъжа до себе си да не се е случило нещо лошо, той отговаря, че няма проблем. После подшушва на шофьора да кара направо към апартамента му в олющен панелен комплекс, в отдалечен от центъра бетонен квартал на град като Перник. Времето е сега, но може да е и преди 10, 20 години...