Триумф на волевия

Шопенхауер щеше да е едновременно доволен и объркан. Философският му фундамент – волята, е главна движеща сила в "Зеленият фенер" (Green Lantern), думата е спомената поне стотина пъти. От друга страна, идеята на песимистичния германец, че тя е първопричина за тъжната човешка участ, е преобърната. В първата модерна адаптация на комикса на DC от 1940 г. волята е добрата сила във Вселената. Лошата е страхът, битката между двете е епична, води се с цялата компютърна мощ на студия като "Уорнърс".

Залогът им в схватката с Marvel за лятната подрастваща публика е режисурата на Мартин Кембъл ("Маската на Зоро", "Казино "Роял"), доказал, че може да установява нови и вдъхва живот на поизхабени (Джеймс Бонд) начинания. В случая много му е помогнало, че е започнал като оператор. В голямата си част филмът е изисквал от Кембъл организация на декор (леко преписан от новите Star Wars), ефекти и светлина. Актьорите са били важни само доколкото "оцветяват" предварителните комиксови контури в разделението добри-лоши. Дори светила като Тим Робинс, Питър Сарсгаард и Марк Стронг са обречени да играят знаци, защото всякакви драматични дълбочини и усложнения биха объркали търсената възрастово публика.