Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Началото е обяснение в любов към града от заглавието, така започваше и "Манхатън", само че в черно-бяло. Спокоен монтаж на Париж от пощенските картички, фонът е старо джазово парче на саксофон, изсвирено открай докрай. Различно начало за един различен град - способен на магия и в обикновеното си всекидневие, това е внушението. Магията се случва на стреснат от съвремието персонаж, ролята на алтер егото си Уди е дал на благодатния Оуен Уилсън - актьор-пластелин, с нужната наивна непохватност и естествените реакции на обикновен човек. Героят му мрази успешната си кариера в Холивуд, където преправя сценарии за големите студии, тайно пише истинския си роман за мъж, който живее в миналото, тоест за себе си. Това идеализирано минало е Париж от края на 20-те с чарлстона, абсента и писателските кафенета. Париж от "Безкраен празник", както сам добавя. Дошъл е в града с разсейващи фактори на гърба – годеница (Рейчъл Макадамс), чиято цел в живота е къща с басейн в Малибу; консервативните й родители, считащи го за луд; всезнаещ интелектуалец (Майкъл Шийн), който се опитва да хване в грешка дори екскурзоводката (Карла Бруни, изненадващо актриса) в музея на Роден, докато флиртува грубо с годеницата му.
Спасява се от всички тях с нощна разходка на леко пияна глава, камбаните бият полунощ и каретата от приказките - луксозна лимузина от онова време, го прибира от тясна уличка в Монмартр (Rue Montaghe St. Genevieve, ако ще опитвате някога). Скокът във времето е без всякакви ефекти, писателят е себе си, но вече на домашно парти при Скот (Том Хидълстън) и Зелда (Алисън Пил) Фицджералд, където на пианото е Куол Портър, танците режисира Жан Кокто, а в ъгъла пие сърдитият Хемингуей (Кори Стол), търсещ с кого да се сбие, но го кани масата си, като разбира, че е писател. Говорят за литература, бокс, жени и умиране. Хемингуей го изпитва с въпрос за Марк Твен, човекът на Алън отговаря с вярното "Хъкълбери Фин". Идолите са възкресени без търсене на реализъм в изчистените им митологизирани версии, утаени в поколения читатели. Носталгиците и литературно изкушените ще познаят "своите хора", познах ги с благодарност и аз.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
Страхотен филм, а този човек (Уди Алън) направо няма остаряване!
Копнеж за времето, в което животът, смъртта, любовта и изкуството са изглеждали истински...Много красив и лиричен филм на подмладения духовно от Париж (и Европа като цяло) Уди Алън.
Филмът трудно ще бъде разбран от безмерноста на себепогубващата безалтернативност обзела поколенията днес, парализирани от елементарната непознаваемост на себеси и заобиколилите ги стуктури с най-различен произход, предмет на съществуване и състояния.
По-вероятно е да го обявят за чужд с плоски преживявания, които са им чужди и непонятни, затова глупави и незаслужаващи внимание, отколкото да се опитат да го разберат и съпреживеят отдавайки се на нещо неясно и неразбираемо.
"Вики, Кристина, Барселона" някак го изтърпях, но след "Ще срещнеш висок тъмен непознат", или както там се казваше, се заклех повече да не гледам филми на Уди Алън. Самият факт, че и в новия си филм използва наистина оригиналната си идея от "Пурпурната роза ..." за преминаване във въображаема реалност ме кара да мисля, че действително се е изчерпал, както се казва.
Много готин филм. Приятно се поддаваш на илюзията, че се пренасяш във времето, осъзнаваш комичността на тази носталгия, както и че собствената ти действителност също е "златен век" - е, вероятно не точно за теб :) Смешно, романтично и интелектулано - абе Уди Алън.
Хубав е филмът. Не че Оуен Уилсън е много убедителен в ролята на писател, но не това е важното. Виж, годеницата пък (ролята ѝ, не актрисата) е отвратителна - това чудовище мисли само за пазаруване по магазините. А и филмът е заснет добре - личи си, че режисьорът продължава да не се интересува от рейтинги, ами си прави това, което обича и може.
Изключително точно ревю на Янко Терзиев, този път (или отново ? ) надминава себе си. Да предадеш усещането на този филм с няколко прости думи не е лесна работа.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.