Пътешествие до центъра на душата

В последния филм на Алмодовар жанрът е най-неважното нещо. Разказан като "момче работи в шивалнята за рокли на майка си, влюбва се в момичето, което помага там в шиенето, но то не харесва мъже; съдбата превърта живота му така, че двамата накрая се намират", той е цветна мелодрама с хепиенд. Парадоксално, такава е и нотата, на която свършва "Кожата, в която живея" (La piel que habito), излизаш като спасен ("Отвъртя ми главата!", се чу женски глас при светването на лампите).Но разказан с: "брилянтен пластичен хирург, превъртял от загубата на жена и дъщеря, се прави на господ и решава какъв пол и тела ще имат отвлечените от него в луксозната му тайна клиника", е модерен ноар с хорър елементи, сред артистична среда, подредена от Жан Пол Готие, където копия от известните биоморфни фигури (във филма от плат) на Луиз Буржоа са ключ към спасението. С буквален надпис на стена Art is the way to freedom, изчегъртан от централния персонаж (Елена Алайа), който е едновременно пациентка, затворничка и любовница.