Пътешествие до центъра на душата

В последния филм на Алмодовар жанрът е най-неважното нещо. Разказан като "момче работи в шивалнята за рокли на майка си, влюбва се в момичето, което помага там в шиенето, но то не харесва мъже; съдбата превърта живота му така, че двамата накрая се намират", той е цветна мелодрама с хепиенд. Парадоксално, такава е и нотата, на която свършва "Кожата, в която живея" (La piel que habito), излизаш като спасен ("Отвъртя ми главата!", се чу женски глас при светването на лампите).Но разказан с: "брилянтен пластичен хирург, превъртял от загубата на жена и дъщеря, се прави на господ и решава какъв пол и тела ще имат отвлечените от него в луксозната му тайна клиника", е модерен ноар с хорър елементи, сред артистична среда, подредена от Жан Пол Готие, където копия от известните биоморфни фигури (във филма от плат) на Луиз Буржоа са ключ към спасението. С буквален надпис на стена Art is the way to freedom, изчегъртан от централния персонаж (Елена Алайа), който е едновременно пациентка, затворничка и любовница.

"Кожата, в която живея" е достатъчно налудничав и отвлечено красив, за да бъде чист Алмодовар. На 62 анархистичният испанец е завършен артист, владеещ без проблем средствата на изкуството си. Организацията на видимостите, която за други е крайна цел, при него е само стартова точка за питане на трудни въпроси и надникване в неизразимото. "Има ли пол душата?" – от това се вълнува сега Педро Алмодовар.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Отговаря го през Антонио Бандерас като д-р Франкенщайн (и после  малко Пигмалион) от 2012, време на разгадан човешки геном, със съхранена старомодната потребност да бъде обичан. Но от идеалната жена, която сам ще създаде със скалпела си. Има вярна и трезвомислеща икономка (Мариса Паредес) с тайни в миналото, споделени с директността на сапунен сериал. Тези нотки са нужни, за да компенсират тежестта на дилемите около персонажа пациент-затворник-любовник, с който Алмодовар се идентифицира.

Чрез тях "Кожата, в която живея" израства до екзистенциална мистерия с хладна красота (един саксофон и две соул парчета на Конча Буйка в едър план и червена рокля на Готие). Говори за силата да приемеш реалностите на живота, какъвто е. Да намериш стратегия за оцеляване на чистата си същност (полова и всякаква), за да запазиш ядрото, което никой няма право да пипа, независимо със скалпел или фалшиви чувства. Алмодовар иронизира, че изходът е през йога и писане хиляди пъти на стената "Дишай". Но първо трябва да си разбрал кой под кожата си ти – истинският (истинската). За което е и филмът.