Пътешествие до центъра на душата
"Кожата, в която живея" е за отстояването на човешката същност
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

В последния филм на Алмодовар жанрът е най-неважното нещо. Разказан като "момче работи в шивалнята за рокли на майка си, влюбва се в момичето, което помага там в шиенето, но то не харесва мъже; съдбата превърта живота му така, че двамата накрая се намират", той е цветна мелодрама с хепиенд. Парадоксално, такава е и нотата, на която свършва "Кожата, в която живея" (La piel que habito), излизаш като спасен ("Отвъртя ми главата!", се чу женски глас при светването на лампите).Но разказан с: "брилянтен пластичен хирург, превъртял от загубата на жена и дъщеря, се прави на господ и решава какъв пол и тела ще имат отвлечените от него в луксозната му тайна клиника", е модерен ноар с хорър елементи, сред артистична среда, подредена от Жан Пол Готие, където копия от известните биоморфни фигури (във филма от плат) на Луиз Буржоа са ключ към спасението. С буквален надпис на стена Art is the way to freedom, изчегъртан от централния персонаж (Елена Алайа), който е едновременно пациентка, затворничка и любовница.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Интригуващо!
Трябва да отбележа, че май за (почти) първи път съм заинтригувана да гледам даден филм, повлияна от ревю на... хм, г-н Терзиев. :)
Филмът е чудесен. Предизвиква емоции у зрителите със сигурност :). Препоръчвам.
Филмът е удивителен! Да, доста странен, истеричен, шокиращ дори. Почти през цялото време си мислех ''О, какъв болен филм!'', но великолепният край посмекчи това впечатление.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход