Eфект "червени очи"

Успехът на тетралогията на Стефани Майър (продадени 116 млн. книги) и трите филма по нея ($1.8 милиарда глобални приходи) няма естетическо обяснение. Не и за мен. Образованият зрял читател не издържа и две страници неин текст (натруфен блудкаж от струпани прилагателни, говорилня без случки). Бонусът му като зрител (освен спестеното четене) са красивите млади лица, изпълняващи романтичното упражнение за деветокласници "вечна и неразделна любов". Докато по стените и пейките в парка ги има надписите ВНЛ, ще има почва и за саги като "Здрач". Майър и филмите по нея може и да са несъстоятелни като изкуство, но направиха въздържането и целомъдрието, крайната романтика от Байронов тип, съвременни и секси. Но не са ли дълбоко в себе си срамежливи нахаканите ни външно деца? Не е ли пристрастяването им към "Здрач" реакция срещу вулгарния свят, който ги посреща веднага след възрастта на приказките?

Подобни въпроси не вълнуват продуцентите на "Здрач: Зазоряване 1" (The Twilight Saga: Breaking Dawn). Те са заети да не развалят магията на инвестицията си с нещо, което би отблъснало верните фенове. Стана ясно как са избирали режисьор. Целели се в София Копола и Гюс ван Сант. Първата учтиво отказала, вторият бил подложен на кастинг, от него очаквали едва ли не дисертация по книгата. Очевидно книгата е свещената крава тук, както и ненакърнимостта й от всякакви режисьорски волности. На това се е съгласил холивудският ветеран Бил Кондън ("Мечтателки"). Имал е трудната задача да бави топката с картини от сантименталната живопис, въздишки и премрежени погледи заради изкуственото разтегляне на последния опус в две части. (Финалът се отлага за 16.12.2012, седмица преди края на календара на маите, интересно, имат ли те вампири в митологията си?)