Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Цялото време на света - или миг на спокойно щастие. Тази теорема решава Ларс фон Триер в смазващия и просветляващ "Меланхолия" (Melancholia). Безспорно най-красивият му и ясно поднесен филм от години.
Началото е 8-минутен монтаж от дигитално дорисувани сюрреалистични кадри-картини в свръхзабавен каданс от върховите моменти на онова, което ще последва. За да няма изненадани, хипнотичният сън свършва с края на познатия ни свят. Планета, 10-пъти по-голяма от Земята, я поглъща в космическа колизия, странно напомняща оплождане на яйцеклетка, звучи Вагнер (увертюрата на "Тристан и Изолда"). След тържествено-тъжния пролог на ниво човечество филмът се приземява в камерния свят на две сестри - Жюстин (Кирстен Дънст, заслужаваща всичките си бъдещи статуетки) и Клер (Шарлот Гинзбур). Те са различни като две планети и пак като две планети фатално и необяснимо се привличат.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Добре заснет филм от човек, който не просто мисли за смъртта ами я ухажва. Талантът се е паднал на грешния човек. Thumbs down от мен.
Страшен фен съм на Европейското кино, но всяко нещо си има предели. Колкото и да ми се щеше да снобарея, разправяйки колко велик и неразбран е фон Триер, тва безумие едвам го изтраях докрай. И всичко това на фона на Алмодовар и "Учебник по любов" с Де Ниро и Моника, които бях изгледал по-рано на Киноманията. Северноевропейците имат много сериозни проблеми и те определено не са свързани с еврото.
[quote#2:"Присмехулник"]И всичко това на фона на Алмодовар и "Учебник по любов" с Де Ниро и Моника, които бях изгледал по-рано на Киноманията. Северноевропейците имат много сериозни проблеми и те определено не са свързани с еврото.[/quote]
Хахахаха, точно обратното си помислих аз. Гледах ужасяващото недоразумение Кожата, в която живея - с наивния му, полуфантастичен, полухорър сюжет, невероятната и нелепа история (и един убедителен Бандерас), а след това гледах Меланхолия... Северноевропейците са магьосници, Триер в случая е направил нещо очарователно силно. Това е като разликата в това да отидеш на Lohengrin (четиричасово оперно представление, изтощително дълго за повечето южновропейци, които обичат бързото и горещото, а и неслучайно тук намесвам Вагнер) и на концерт на Конча Буика (и нея неслучайно я слагам тук). Едното е магия, а другото - поредните песни за любовта и южната страст, бла.
Няма лошо, на мен лично Алмодовар ми е любимият режисьор. Явно Триер и Педро са до такава степен различни, че се изключват. Което предполагам важи и южните и северни школи.
Е, аз пък харесвам много и Алмодовар, и Триер, така че не виждам колизия тук:) Още не съм гледала Меланхолия, въпреки че я чакам с нетърпение още откакто започнаха снимките ! И не - не е нужно да си сноб, за да харесваш Триер, просто е за хора с по-особено светоусещане.
Ревюто е много добро!
Обаче това "й" вместо "ѝ" ужасно ме дразни! Просто не ми се иска да го виждам точно в Капитал, макар да знам, че всички масово го заменят.
ѝ - шифт и хикс на калвиатурата.
До коментар [#6] от "fidelio":
Пробвах, на моята клавиатура не излиза по този начин.
Меланхолия е невероятен филм, красив, многопластов, завладяващ. Само че е малко като поезия - трябва да го гледаш в походящия момент с подходящото настроение.
Не всички филми на Трир харесвам, Антихрист определено ми дойде в повече, но този път е уцелил.
Прекрасен филм, мечтателен и като визия и като сюжет
Много си е добър филмът - който не го харесва, избор голям........
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход