Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Винаги е хубаво, когато автор се завръща към нещата, заради които го обичаме. След интернационална кариера с променлив успех ("Небеса", "Парфюмът", "Интернешънъл") режисьорът на "Бягай, Лола" е отново в Берлин и прави това, което може най-добре – динамична и увличащо разказана приказка за любовта. Любов, пулсираща с ритъма на модерните хора, вън от конвенциите на жанровото разказвателно кино, срещу условностите на обществото. "Три" (Drei) е свободен, искрен и краен – европейският арт филм от ново поколение.Ключ към темата му е стихотворението на Херман Хесе "Стъпки" (Stufen), изрецитирано цялото веднага след пролога. То е химн на свободния и опитващ човек ("Сърцето трябва/ при всеки жизнен повик/ да е готово за раздяла и начало ново"), въстава срещу привързаностите от всякакъв вид, дори най-свещените (като родина). Прологът е арт в чист вид – бял фон, жена (хореографката Саша Валц) и двама мъже в черно разказват в метафоричен танц бъдещия филм, всеки минава през ръцете на всеки.
Хана (Софи Ройс) и Симон (Себастиан Шипер) са берлинчани с активен културен живот, тя води предаване по телевизията за "изкуство, екология и всекидневен живот", той изработва големи скулптури и инсталации по заявка на артисти. Заедно са от 20 години, без брак и деца (тя отказва), любовта им отдавна е навик. От рутината ги вади самоубийството на неговата майка (Ангела Винклер от "Изгубената чест на Катерина Блум"). Като запален нумеролог тя е избрала минутите на последния си час и броя на финалните хапчета да са кратни на 3. Нейното любимо стихотворение е Stufen, припомня го на сина си от отвъдното.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Много интересно звучи, г-н Терзиев!
Филма е жесток!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.