Дневник от дъното на чашата

Джони Деп и духът на Хънтър С. Томсън в The Rum Diary

Преобърната хотелска стая в сумрак, хладилникът с главата надолу в средата й, Джони Деп само по боксерки рови в него за 170-ото си минишишенце с ром за седмицата. "Опитвам се да избягвам алкохола, когато мога", казва той с безупречна литературна интонация на стъписания келнер, дошъл с безсмислената количка ядене. Деп е репортер от Ню Йорк с две неиздадени книги като писател, дошъл е да работи в единствения англоезичен вестник в Сан Хуан, Порто Рико, годината е 1960. Това, което всъщност се опитва да избягва, са моментите на непиене. Деп е в кожата на младия Хънтър Стоктън Томсън от ранния му автобиографичен роман The Rum Diary. Филмът по него с българско заглавие "Дневникът на едно пиянде" беше в афиша за миналата седмица, но отпадна мистериозно, по света го гледат от края на октомври. Знаменателно, за режисирането му е върнат след дълга пауза от професията Брус Робинсън, авторът на признато най-добрия "алкохолен" филм за всички времена – Withnail & I (1987).

Двигател на проекта е Деп, напомнящ на възрастната публика, че е наоколо и извън печата на Джак Спароу и гротеските на Тим Бъртън. Актьорът е от малцината, допуснати до приятелство от оттеглилия се в колорадските планини гуру на гонзо журналистиката и психеделичното писане Хънтър С. Томсън. Сближава ги землячеството (и двамата са от малки градчета в Кентъки) и общата любов към Хемингуей. Като стажант в сп. "Тайм" в края на 50-те Томсън преписва на машина "Сбогом на оръжията" и "Великият Гетсби" (после кръщава сина си с второ име Фицджералд) само заради чувството "какво е изпод пръстите ти да излизат онези думи". Първата им среща с Деп е в 1994, тестът на Томсън е стрелба с пушка в градината за добре дошъл и после изработване на самоделни бомби в кухнята. Деп е изпълнителят на завещанието на писателя след изстрела в главата в късния февруарски следобед на 2005, разпръсква праха му над океана с оръдие, монтирано върху 50-метрова кула във формата на юмрук, стиснал цвят на халюциногенен кактус.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    balta__ avatar :-?
    balta__
    • + 8

    Само да добавя, че Leaving Las Vegas (1995) също е един от най-добрите алкохолни филми. :)

    Нередност?
  • 2
    blockblock avatar :-|
    block
    • + 3

    о да! съсипия тотална беше и с тоя саундтрак...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал