Произход на видовете

Поглъщаща визия и въпросите на битието в "Прометей" на Ридли Скот

Откъде идем. Какво е предназначението ни. Има ли смисъл в края и началото ни. Ако някой някога от скука или с научна цел е посял живот на планетата ни като в огромен аквариум, ще се върне ли той пак, за да спре експеримента, да лисне мръсната вода. И защо ще го прави. В какво сгрешихме... На 74 Ридли Скот е избрал тези въпроси за философска рамка на космическата си хорър-опера "Прометей" (Prometheus). От рамка филмът има нужда заради грандиозния натиск на образите (оператор Дариуш Волски) вътре, красиви и плашещи, инкрустиращи се в съзнанието. Без нея ефектът можеше да е набор  "картини от една (космическа) изложба".

Скот разказва предисторията на собствения си "Пришълец" от 1979 в сходна (но по-скъпа със $150 млн. и на работещо 3D) визуална среда, вдъхновена от виденията на швейцарския сюрреалист Х.Р. Гайгер и в мрачно-безнадеждния дух на Blade Runner (1982). Оттогава Скот не е правил фантастични филми. Обходи жанровете до почти пълния им каталог (без уестърн и мюзикъл, все пак е британец). Остави върхове в историческия епос ("Гладиатор"), военната драма (Black Hawk Down), кримката с психология ("Американски гангстер"). След Сигорни Уивър като жената-боец Рипли в "Пришълец" във филмите му има силни жени, отстояващи сексуалната си свобода ("Телма и Луиз"). Дори средняшките ленти на Скот ("Кибритлии", "Добра година") имат визуална елегантност и усет за оживяване на пространството, подсказващи ученика на Стенли Кубрик.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове