Балада за войника
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балада за войника

Балада за войника

"Непобедимите 2" - малко смисъл, много атмосфера и мъжка носталгия

Янко Терзиев
4702 прочитания

Ревю

Те са като очукани механични часовници с уморени от пренавиване пружини в един отдавна дигитален свят. Реликви от друго време, когато мъжете бяха мъже, а не лигльовци със съвест. Екшън героите от старата школа на 70-те и 80-те, около които взривовете бяха истински, а не компютърен ефект. Сталоун ги събра в "Непобедимите" (2010) и изненадващо, вместо да си пречат и надиграват кой е по-велик, те стояха като служили в една рота ветерани, споделящи общи шеги, спомени и бутилка бира. Първият филм донесе $274 млн. по света и продължението беше неминуемо.

Преди Сталоун беше и режисьор, сега си е оставил повече време за сценария и пред камерата. Поканил е Саймън Уест, на когото може да се разчита, когато са замесени горящи самолети ("Въздушен конвой") и бомбастични каскади под земя и по вода (първият "Лара Крофт"). Англичанинът е започнал като монтажист в Би Би Си, после прави паметни реклами (най-известни за "Будвайзер" и "Пепси") и музикални клипове. Има и филм ("Механикът", новата версия) с Джейсън Стейтъм, втория човек във взвода на Сталоун.

Сюжет

Взводът наемни воини на Слай има дълг за връщане към ЦРУ шефа за тайни операции Бруно. Попътно отървава пленения от военна хунта в Непал конкурент в частните военни поръчки Арни. Изплаща дълга с обезвреждане на злодей с белгийски акцент (Ван Дам), тормозещ българско село като във "Великолепната седморка" и заплашващ световния мир с готов за бомби плутоний.

Със сценария Слай не се е преработил, избирал е едни клишета за сметка на други. Наместил е с минимални сюжетни загуби личните "арии" на мъжагите, в които всеки демонстрира бойната си специализация - Стейтъм с ножове и метален бокс, Джет Лий с ритници и акробатика, Анди Кутюр е по взривовете, Тери Крюз е с голямокалибрените пушки (които заема и на Шварценегер), а Лундгрен просто тръшка. Всичко е в разпознаването на любими моменти - реплики, жестове и стойки - от старите филми на старите момчета. Революционно във взвода е допусната жена (Ю Нан), която не им отстъпва в стрелбата и отваря всякакви сейфове. Драматичната нишка (доколкото я има) дърпа Лиъм Хемсуърт ("Игрите на глада") като чувствителен спайперист, ветеран от Афганистан, философстващ срещу войната.

Показателен за атмосферата на ставащото е моментът с Чък Норис, който влиза директно от собствения си виц за кралската кобра, която го ухапала, и какво се случило след пет дни, разказва го лъчезарно в кадър. Накрая отказващите да остареят момчета вдигат наздравица за самите себе си с по бира, обърнати към камерата и зрителите в салона. Напомниха ми за старите мускетари на Валери Петров от "Честна мускетарска", с бутилките бургундското и последния си рубеж за защитаване Ла Рошел, пожелаващи си единствено "ръка на приятел с шпага накрая". Наздраве, пичове.    

Оценка

*** от 5

Още от същото

"Умирай трудно 4"

"Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп"

Накратко

Шумна и изпълнена с груба автоирония разходка из Залата на славата на осемдесетарския военен екшън. Новото - вътрешножанровият хумор с препратки към предишни роли и филми на бойците за сметка на предишните претенции за по-сериозна драма.

Ревю

Те са като очукани механични часовници с уморени от пренавиване пружини в един отдавна дигитален свят. Реликви от друго време, когато мъжете бяха мъже, а не лигльовци със съвест. Екшън героите от старата школа на 70-те и 80-те, около които взривовете бяха истински, а не компютърен ефект. Сталоун ги събра в "Непобедимите" (2010) и изненадващо, вместо да си пречат и надиграват кой е по-велик, те стояха като служили в една рота ветерани, споделящи общи шеги, спомени и бутилка бира. Първият филм донесе $274 млн. по света и продължението беше неминуемо.

Преди Сталоун беше и режисьор, сега си е оставил повече време за сценария и пред камерата. Поканил е Саймън Уест, на когото може да се разчита, когато са замесени горящи самолети ("Въздушен конвой") и бомбастични каскади под земя и по вода (първият "Лара Крофт"). Англичанинът е започнал като монтажист в Би Би Си, после прави паметни реклами (най-известни за "Будвайзер" и "Пепси") и музикални клипове. Има и филм ("Механикът", новата версия) с Джейсън Стейтъм, втория човек във взвода на Сталоун.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    petertakov avatar :-|
    Petak

    Готино ревю (без да съм гледал филма) - "чувствителен снайперист" си е находка.

  • 2
    clutch avatar :-P
    clutch

    А появата на Чък Норис и автошегата за кобрата са култови.
    Наистина носталгия по 80-те и 90-те, когато мъжете бяха мъже, жените бяха жени, а малките зелени същества от Алфа Кентавър бяха истински малки зелени същества от Алфа Кентавър!
    Направо ми се иска да го гледам пак, само че на видеокасета с един дубльор за всички реплики :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.