Сюжет
Безпаричен студент и братовчед му, дребен мошеник, се издържат с препродажба на наркотици. Губят пратка и висят с голяма сума на мафиотски бос. Имат седмица да намерят парите, но уж хитрите им решения ги забъркват в спирала от неприятности.Няма да е честно към хубавите български филми напоследък, ако премълчим истината за дебюта с дългото заглавие на Георги Костов (продуцент, режисьор, съсценарист, организатор и още десетина неща), което дори фонетично копира Lock, Stock and Two Smoking Barrels ("Две димящи дула", 1998) на Гай Ричи. Самият Ричи се е провалял, когато се е опитвал да копира механично себе си ("Револвер", 2005), какво остава за възпитаника (монтаж и режисура) на НАТФИЗ Костов. В неговия опит за криминална пародия следи от талант трудно се откриват (изключвам монтажа на Александър Етимов, малко от актьорите, пасването на музиката).
оценка
1 от 5В началото намеренията са били чисти - да начешеш крастата си за кино, като преразкажеш любимия филм на идола си с декора около тебе и малко помощ от приятели. Стилът на Ричи е благодатен за екзерсис по монтаж, дори като го копираш с хронометър в ръка и спазваш дължините на кадрите и посоките на смяната им, пак научаваш нещо. Така Костов заснел преди десетина години курсова работа след гледането на "Две димящи дула", в която, сигурен съм, е имало повече изкуство (заради честността на порива), отколкото в настоящия филм.
"Кучета в резерв"
"Две димящи дула"
"Револвер"
Годините минават, предполага се, че през тях режисьорът гледа точните филми и чете правилните книги (самият Ричи гледал двайсетина пъти ноар класиката на Жюл Дасен от 1950 "Нощта и градът", после и модерната му вариация "Дългият разпети петък" от 1979 - и двата многократно давани в нашето филмотечно кино). При Костов следи от гледане и четене няма и през 2010 той е при началния си порив, набъбнал до сценарий за игрален филм. Случих се в комисията на НФЦ, която трябваше да го оценява. Текстът нямаше привърженици - вторичен, със следи от лош вкус и с неработещи напъни за хумор. Сламка за спасяването му можеше да е заложеният витизчийски автошарж (действието се случваше в кафенетата и уличките около института, героят беше студент там). Но при качването на екран като независима продукция зърното автоирония се е изгубило, а лошите неща са пренесени.
Филмът няма център, не е смешен. Езикът е беден, без отстранение и духовитост. При Тарантино и Ричи е обратното - сочната реч е спойката. Недопустимо е решаването на цял епизод в гола стая, единствените предмети в която са известни български марки цигари и уиски на масата и техен плакат на стената. Позиционирани са още скъпи барове с менютата им, хайлайф знаменитости, каквото е могло. В бруталността на първоизточника имаше стил, който тук отсъства. Вметката с Въргала и циганите са от друг филм.
Накратко
Бедността не е оправдание, когато тя е на идеи и талант. И "Лора от сутрин до вечер" беше евтин, но там компромиси със съвестта и изкуството нямаше.Сюжет
Безпаричен студент и братовчед му, дребен мошеник, се издържат с препродажба на наркотици. Губят пратка и висят с голяма сума на мафиотски бос. Имат седмица да намерят парите, но уж хитрите им решения ги забъркват в спирала от неприятности.Няма да е честно към хубавите български филми напоследък, ако премълчим истината за дебюта с дългото заглавие на Георги Костов (продуцент, режисьор, съсценарист, организатор и още десетина неща), което дори фонетично копира Lock, Stock and Two Smoking Barrels ("Две димящи дула", 1998) на Гай Ричи. Самият Ричи се е провалял, когато се е опитвал да копира механично себе си ("Револвер", 2005), какво остава за възпитаника (монтаж и режисура) на НАТФИЗ Костов. В неговия опит за криминална пародия следи от талант трудно се откриват (изключвам монтажа на Александър Етимов, малко от актьорите, пасването на музиката).
16 коментара
Ревюто ми звучи претенциозно и неаргументирано.
Сравнението с "Лора от сутрин до вечер" в полза на последния не ми звучи сериозно.
Ще гледаме и ще преценим сами.
:) Рецензията е доста кратка, но аз ще се опитам да бъда още по-кратък като сведа мнението си за филма само до една дума – Плагиатство!
До коментар [#2] от "trivial":
То пък кое ли не е
"самият Ричи гледал двайсетина пъти ноар класиката на Жюл Дасен от 1950 "Нощта и градът", после и модерната му вариация "Дългият разпети петък" от 1979 - и двата многократно давани в нашето филмотечно кино"
Дори е дългичко като за подобно произведение. Уморих се от сурогати, от клишета, от бездарие.
Дори е дългичко като за подобно произведение. Уморих се от сурогати, от клишета, от бездарие.
Lock, Stock and Two Smoking Barrels?
Честно казано само заглавието на филма и трейлъра създава нагласата че българския филм ще бъде в стил Гай Ричи, но в действителност няма нищо такова. Не е крайно лош филмът, но в него има твърде много клишета.
Ще го гледам скоро и аз. Не мога да дам мнение, но чувам само негативни отзиви. Поне музиката към филма е добра или поне тази от трейлъра!
Хах, очевидно нито авторът на "претенциозната" статия, нито "критиците " под нея са гледали филма. И като изключим заглавието и представянето на персонажите в самото начало, друго общо с филм на Гай Ричи няма. В сравнение с последните бози, плод на българското кино, и най-вече шеметната номинация за Оскар - "Кецове", това си е направо шедьовър! Хуморът е на ниво, актьорската игра също, с малки изключения,както и режисурата и сценографията . Лек, забавен, интригуващ до самия край - това е моето скромно мнение за филма , час след като го гледах на кино ;). Отидох с леки резерви, че ще е поредния зле направен кавър, но съвсем не се оказа така :). А на автора на статията бих пожелала, вместо грозно и очевидно лично да злобее по адрес на продуцента, да измисли нещо по-добро и "оригинално" ! Ако това е нивото на кинокритиката в България - нищо чудно, че по-голямата част от новите български филми са си чиста кино-диария. Този конкретно не е сред тях.
Хубавото е че има разноцветни мнения!!! Истината е някъде там по средата!!! ;)