По острието на камата

Бедно пловдивско детство. Училище, прекарано зад една от вратите на близкия стадион в гонене топката на батковците. На 16 изгонен от юношеския си отбор, обявен, че не става за футбол. Закаран в малък град (Харманли), за да завърши все пак гимназия, оставен в ръцете на треньор-баща (Сава Савов), с право на ежедневно шамаросване. От футболното дъно попива играта, натрупва мъжки приятелства за цял живот. Мярва го опитно око (Димитър Маринчев, и днес скаут на ЦСКА) - останалото е легенда. За човека отвъд легендата е пълнометражният документален филм "Стоичков" на режисьора Борислав Колев, известен още като филмов критик и журналист (и първи редактор на Light).

Колев решава филма отвътре навън, от интимната изповед към събитията и обобщенията (извънмерната личност в среда на любов по инерция и реална омраза; националното самочувствие и националният нихилизъм, които най-разпознаваемият  световно българин генерира и до днес). Стоичков сам разказва какво е да си Стоичков. Разказът е като самия него - остър, краен, откровен, никога скучен. Колев е постигнал най-трудното в този тип филми (единственият близък аналог е "Тайсън" на Джеймс Тобак) - пълното доверие на експлозивния си и ръбат герой. Във филма Стоичков е като отворена книга - и за триумфите си, и за тежките си моменти.