Това е най-тайнственият му откъм разкриване на сюжетни подробности проект. Обяви го също и за затварящ филмовата му кариера (поне за дълго време), щял да се отдаде на рисуване и театър. Ако е вярно - и авторското, и жанровото кино ще загубят по равно. Малцина са осенените днес и с двете неща, още повече да го прилагат в рамките на един филм. 

Содърбърг решава "Странични ефекти" по принципа на разплитащото се отзад напред кълбо на мистерията, затова началните му намотки са толкова важни. Влизаме в опръскано с кръв интимно гнездо, показано през откъслечни детайли и без лица - все едно Хичкок е започнал "Психо" с последствията от сцената под душа.

После се връщаме три месеца назад, за да видим как се е стигнало до ексцесията. Содърбърг е хладен реалист в трупането на доказателства за тревожността и параноята на времето, в което живеем. Показва как те се просмукват в човека, разбиват устоите му, отключват най-мрачните му импулси. Алчността и лицемерната безчувственост на големите корпорации добавят останалото.

Актьорите са на високата нота на режисурата, умело водят персонажите си през двойните им дъна. Тръгналият да изчиства името си доктор на Джъд Лоу е носещата сила на филма, в целия диапазон от добронамерената загриженост до ледената пресметливост, когато му се налага да влезе в ролята на детектива във филма, спасяващ сам себе си. Руни Мара показва ново разклонение на таланта след заплашващата я с печата си "драконова" роля - едновременно уязвима и плашеща.

Содърбърг е и фин сатирик - намеква, че съвременният човек сам си е виновен, оставил се в ежедневна зависимост от лекарствата като цяло и лекарската съвест и етика в частност. Защото и лекарите са хора - и нищо (зловещо) човешко не им е чуждо.

"Странични ефекти" е за това как икономическата депресия става човешка. Също и за нещата, които сме готови да направим в името на парите и заради луксозните навици на егото.